Класиката е жива!
Две хитови постановки предстои да се изиграят на
сцените на Фестивалният комплекс във Варна.
На 30 октомври и 6 ноември от 19.30 часа ще бъде началото на "Железният светилник" от Димитър Талев. Драматизация и режисура: Бойко Илиев. Участват: Филип Дончев, Мариела Топалова, Яцек Янков, Марияна Бранкованова, Николай Сяров, Филина Петрова
На 31 октомври и 7 ноември от 19.30 часа ще се играе "Преспанските камбани" от Димитър Талев. Драматизация и режисура: Бойко Илиев
С участието на: Анна Петрова, Мариела Топалова, Петьо Горанов, Яцек Янков, Николай Сяров, Габриела Димитрова, Иван Иванов, Стефан Мараджиев
Билетите са в продажба на билетни каси Българан и Фестивален комплекс. Онлайн билети за "ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК" могат да бъдат закупени от ePortal.BG
Купи онлайн билети за "ПРЕСПАНСКИТЕ КАМБАНИ"
"ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК"
Напред – към корените ни!
2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си. Първо истерично се впуснах в преоткриване на антиутопията „1984“. Светът, предсказан от Оруел стремително се превръщаше в плашеща реалност. „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Свряни в ъгъла, зачакахме… да ни отмине… онази с косата…
Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“ през 1944г. Физически изтерзан и изолиран от реалния свят, великият български писател, вероятно в тези мъки ражда „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“.
Потопих се в неговото необятно и родолюбиво творчество. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които бягат от зверствата и палежите, извършвани от гръцката войска… Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис…
Пътят на спасението от безумието на света за мен бе да потърся онези свои разбъркани корени. Инстинктивно това направих. Драматизациите, които се родиха, вече пренасяме на театралната сцена. Там отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас…
В „Железният светилник“ многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност“, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!
"ПРЕСПАНСКИТЕ КАМБАНИ"
В “Преспанските камбани”, като че ли самия автор се припознава в ролята на учителя Райко Вардарски. Пристигнал в Преспа направо от Анадола, заточен за четири години от каймаканина на Струмица, той остава с едно око след поредния побой, но това искрящо око реже като нож, влиза в сърцата на хората и разгаря отново жаждата им за свобода и достоен живот. Райко Вардарски става съвест на Лазар Глаушев - той е огледало, което не знае пощада, като прибавим и невъзможната му любов към Ния, идеята му за освобождение със собствени сили и средства, става все по примамлива и безрасъдна. И преди да надене сам въжето на шията си го чуваме да шепне: “Защо така бързо угасна силата в сърцето ми, която ме водеше през целия ми живот...Този страх от гроба - тая немощ на сърцето, тая тъга...Няма връщане назад, няма пробуждане от тоя мъчителен сън...Ще потъна в него, но никой не може да ми отнеме оня сладостен звън на камбаните, когато за пръв път дойдох в Преспа, качих се върху дъсчения под на камбанарията, оплетох около ръцете си дебелите въжета и ...замахнах...Разбуди се граде...Разбуди се народе...”
