ePortal.BG

Васил Найденов

Сподели

Васил Найденов е български поп, рок и естраден певец, композитор и текстописец.

Известен на българската публика най-вече с култови песни като „Адаптация“, „Телефонна любов“, „Сбогом, казах“, „Любовта продължава“, „Остани“, както и с ролята си на вокалист в рок групата „Диана Експрес“, с която записва един от най-емблематичните хитове в българската музика – „Синева“.
 

Кратка биография на Васил Найденов

 

Роден е на 3 септември 1950 година в град София. Израства с майка си Маргарита, като баща си среща едва години по-късно. Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“ и продължава образованието си в Българската държавна консерватория, където специализира пиано в естрадния отдел, дипломирайки се през 1973 година.

Професионалният му път започва още в началото на 70-те години, когато се присъединява към вокално-инструменталната група „Златни струни“. Впоследствие работи за кратко и с оркестъра на Бисер Киров. През 1975 година става солист на „Диана Експрес“, където записва песента „Синева“ – една от най-разпознаваемите в българската естрада. След напускането на групата свири с „Тангра“ и „Тест“, преди да стартира своята самостоятелна кариера през 1979 година с песента „Адаптация“ – заглавна тема към едноименния филм, обявена за „Мелодия на годината“.

През 80-те години се утвърждава като една от най-големите звезди на българската поп сцена, с песни, които се превръщат в хитове и получават признание както от публиката, така и от професионалните музикални среди.

Допълнителна информация
 

Сред най-популярните и обичани песни на Васил Найденов са:

  • „Адаптация“

  • „Телефонна любов“

  • „Сбогом, казах“

  • „Чудо“

  • „Синева“ (с „Диана Експрес“)

  • „А дали е така“

  • „Любовта продължава“

  • „Остани“

  • „Предутрин“

  • „Откровение“

  • „Бързаш, няма време“

  • „По първи петли“

  • „След края на света“

  • „Угризение“

  • „Молба“

  • „Клоунът“

  • „Тишина“

  • „Не мога без теб“

  • „Сигурно“

  • „Джули“

  • „Междучасие“

  • „Молба“ (в максисингъл версия)

  • „Казано честно“

  • „Почти забравена любов“

  • „Нова година“ (в дует с Богдана Карадочева)

  • „Моля се“ (в дует със Силвия Кацарова)

  • „Огън от любов“ (в дует със Силвия Кацарова)
     

Носител е на редица национални и международни отличия:

  • Първа награда на фестивала „Златният Орфей“ (1979)

  • Втора награда на „Шлагерфестивал“ в Дрезден (1981)

  • Втора награда на фестивала „Гала“ в Хавана (1982)

  • Голямата награда на конкурса „Песни за Варна“ за „Завръщане“ (1995)

  • Награди от конкурса „Мелодия на годината“ за „Адаптация“ (1979), „Телефонна любов“ (1982), „Сбогом, казах“ (1985)

  • Първа награда от радиоконкурса „Пролет“ за „Остани“ (1983)

  • Многократен носител на титлата „Певец на годината“ в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“
     

Васил Найденов има и значителна дискография. Сред основните му студийни албуми са:

  • „Адаптация“ (1979)

  • „Телефонна любов“ (1982)

  • „Чудо“ (1983)

  • „Молба“ (1985)

  • „Не мога без теб!“ (2003)
     

Издава и множество малки плочи, сингли и компилации, сред които:

  • „Златни хитове“ (2000)

  • „Хитовете“ (2008)
     

Участва в телевизионни и сценични формати като водещ на предаванията „Шарен свят“ (с Катерина Евро) и „Почти полунощ е...“ (с Богдана Карадочева).

През годините Васил Найденов записва музика за редица филми, сред които се открояват:

  • „След края на света“ – създава едноименната песен през 1998 година, която се превръща в част от саундтрака на филма

  • „Хотел България“ – през 2004 година записва песента „Старата любов“ за сериала на Нова телевизия

  • „Можеш ли да убиваш“ – през 2019 година издава песента „На случайна гара“, включена в саундтрака на филма
     

Има участия на международни фестивали в Сопот (Полша), Кнок (Белгия) и осъществява десетки турнета в СССР, ГДР и други страни. През 1990 година работи с балета „Телефон“ на Алла Пугачова. Има съвместни изяви с Бони Тайлър и Силвия Кацарова.

През 2018 година е обявен за почетен гражданин на София. През 2019 г. издава песента „На случайна гара“, част от филма „Можеш ли да убиваш“. През последните години продължава да е активен на сцената и в звукозаписната дейност, като остава едно от най-разпознаваемите и обичани лица на българската музика.