Владимир Петков е български театрален режисьор, актьор, художествен ръководител, драматург и преподавател.
Става по-известен както в България, така и в чужбина с работата си като режисьор на множество театрални постановки като „Кълбовидна мълния“, „Двойно непостоянство“, „Дневникът на една камериерка“, „Платонов“ и др.
Кратка биография на Владимир Петков
Роден е в град София
на 18 октомври 1957 година.
Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“,
със специалност „режисура за драматичен театър“ при българският театрален режисьор проф. Анастас Михайлов през 1985 година.
Последствие става асистент във ВИТИЗ на режисьори като Леон Даниел, Гриша Островски и Вили Цанков.
Участия в театрални събития:
Допълнителна информация
В периода от 1990 до 1991 година Владимир Петков специалира във Франция,
а последстие през 2000 година защитава и докторантура в Сорбоната под ръководството на проф. Беатрис Пикон-Вален.
От 1991 година работи като актьор, режисьор, художествен консултант и драматург,
както в страната, така и в чужбина в държави като Франция и Канада.
В България режисьор Владимир Петков работи в театри
в градовете Сливен, Пазарджик, Русе, Ямбол, Търговище, Димитровград и др.
Някои от театрите, в които работи са Младежки театър „Николай Бинев“,
Театър „София“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, театрална работилница „Сфумато“.
От 1996 до 1997 година Владимир Петков е преподавател
в театрален колеж „Любен Гройс“.
През 1997 година режисьорът основава театралната компания „Контрапункт“
чрез която изнася редица театрални представления.
В периода от 2001 до 2003 година режисьорът Владимир Петков
работи като съветник по сценични изкуства във Френския културен институт в София.
От 2004 до 2006 година преподава в Нов български университет,
а от 2008 до 2012 година и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Режисьорът Владимир Петков ръководи театрални ателиета,
както в България, така и във Франция.
В периода от 2013 до 2014 година заема длъжността „директор“ на
Софийския Общински театър „Възраждане“.
През 2021 година режисьорът Владимир Петков става
директор на Държавен Драматичен театър Търговище.
Постановки
с участието на Владимир Петков:
- 1983 година – „Буржоата благородник“ от Молиер, ВИТИЗ “Кр. Сарафов”
- 1984 година – „Пишещата машина“ от Жан Кокто, ВИТИЗ “Кр. Сарафов”
- 1985 година – „Живота - това са две жени“ от Ст. Цанев, Драматичен театър “Ап. Карамитев”, Димитровград
- 1985 година – „Последната жена на Дон Жуан“ от Л. Жуховицки, Драматичен театър “Ап. Карамитев”, Димитровград
- 1986 година – „В час на равносметка“ колаж по есета и стихове на съвременни български писатели, Драматичен театър “Ап. Карамитев”, Димитровград
- 1986 година – „Кълбовидна мълния“ от Ив. Радоев, Драматичен театър “Ап. Карамитев”, Димитровград
- 1987 година – „Великденско вино“ от Константин Илиев, Драматичен театър “Ап. Карамитев”, Димитровград
- 1987 година – „Приказки за любопитни“ по Р. Киплинг, Драматичен театър “Ап. Карамитев”, Димитровград
- 1987 година – „Закуска с неизвестни лица“ от В. Дозорцев, Драматичен театър “Ап. Карамитев”, Димитровград
- 1988 година – „Не е възможно!“ по М. Жванецки, Драматичен театър “Ап. Карамитев”, Димитровград
- 1988 година – „Сън“ от Иван Радоев, Драматичен театър “Ап. Карамитев”, Димитровград
- 1989 година – „Анини приказки“ от Стефан Цанев, София
- 1990 година – „Полицайте“ от Сл. Мрожек, Драматичен театър “Ап. Карамитев”, Димитровград
- 1991 година – „Иванов“ от А. П. Чехов, Балатум театър, Лил, Франция, реж. Ерик Лакаскад*
- 1992 година – „Двойно непостоянство“ от Мариво, Балатум театър, Лил, Франция*
- 1993 година – „Упражнения по стил“ по Р. Кено, Драматичен театър “Ст. Киров”, Сливен
- 1993 година – „Леонс и Лена“ от Бюхнер, Драматичен театър “Ст. Киров”, Сливен
- 1994 година – „Три сестри“ от А. П. Чехов, Балатум театър, Лил, Франция, реж. Ерик Лакаскад*
- 1994 година – „Разходки с Валзер“ по Р. Валзер, международна копродукция между Драматичен театър “Ст. Киров” - Сливен, Театър „Lachapelle“ - Монреал, Канада
- 1995 година – „В папратите, скрити от погледите“ от Л. Бедар, Монреал, Канада*
- 1996 година – „Проклятието“ от Сам Шепард, Драматичен театър „София“
- 1997 година – „За живота, смъртта и любовта“ по Клодел, НДЦ, Каен, Франция, реж. Ерик Лакаскад*
- 1997 година – „Неидентифицирани човешки останки и истинската природа на любовта“ от Брад Фрейзер, Драматичен театър “Ст. Киров”, Сливен
- 1998 година – „Федра“ по Расин, Сенека и Дюриф, НДЦ, Каен, Франция, реж. Ерик Лакаскад*
- 1998 година – „Жената като бойно поле“ от Матей Висниак, Драматичен театър „Ап. Карамитев“ - Димитровград
- 1998 година – „Дневникът на една камериерка“ от О. Мирбо, Театрален колеж „Л. Гройс“
- 1998 година – „Аз, Фоербах“ от Танкред Дорст, МГТ „Зад канала“
- 1999 година – „Иванов“ по Чехов, НДЦ, Каен, Франция, реж. Ерик Лакаскад*
- 2000 година – „Почти той“ по Дон Жуан от Тирсо де Молина, Театър „Децата на рая“, Бордо, Франция
- 2000 година – „В семеен кръг“ по Три сестри от Чехов, НДЦ, Каен, Франция, реж. Ерик Лакаскад*
- 2000 година – „Чайка“ от А. П. Чехов, НДЦ, Каен, Франция (копродукция с Авиньонския фестивал), реж. Ерик Лакаскад*
- 2001 година – „Платонов“ от А. П. Чехов, НДЦ, Каен, Франция, международна копродукция, реж. Ерик Лакаскад*
- 2002 година – „Машината Чехов“ от Матей Висниек, Младежки театър и НАТФИЗ „Кр. Сарафов“
- 2003 година – „Нощта преди горите“ от Бернард-Мари Колтес, Театър „София“, българо-френска копродукция
- 2004 година – „Фрагменти от приказки за любовта“ по Ролан Барт, НБУ
- 2004 година – „Реквием“ от Верди, Национална опера, София
- 2005 година – „Фигури при влюбен полет“ от Исмаел Жюд, ТР „Сфумато“, София
- 2006 година – „Сватба“ – Театрална консерватория, гр. Руан, Франция
- 2006 година – „Варвари“ от М. Горки, НДЦ, Каен, Франция, копродукция с Авиньонския фестивал, реж. Ерик Лакаскад*
- 2007 година – „Сирена и Виктория“ от Александър Галин, Драматичен театър „К. Величков“, Пазарджик
- 2007 година – „Шест целувки“ от Анна Петрова, Драматичен театър - Търговище
- 2008 година – „Горски дух“ от А. П. Чехов, Драматичен театър „К. Величков“ - Пазарджик
- 2008 година – „Когато рокът беше млад“ по „Баща ми“ от Здрава Каменова, Театър „Възраждане“, София
- 2008 година – „Господа, другари, пичове и дами“ по Виктор Ляпин, Драматичен театър - Търговище
- 2009 година – „Аз също съм Катрин Деньов“ от Пиер Нот, ТР „Сфумато“ / ДКТ „К. Величков“
- 2009 година – „Срещи в сряда“ от Валентин Файнберг, ОТ - Кюстендил
- 2010 година – „Боб“ от Елин Рахнев, Драматичен театър - Търговище
Други постановки
с участието на режисьора Владимир Петков:
- 2010 година – „Квартет за двама“ от Анатолий Крим, Театър „Възраждане“, София
- 2011 година – „Леонс и Лена“ от Георг Бюхнер, НАТФИЗ, София
- 2011 година – „Цената на успеха“ от Анатолий Крим, Драматичен театър Търговище
- 2011 година – „Квартет за двама“ от Анатолий Крим, ОТ - Кюстендил
- 2012 година – „Столетие мое“ от Мишел Лоранс, Сатиричен театър, София
- 2012 година – „Искам“ от Здрава Каменова, Драматичен театър Търговище
- 2013 година – „Ол инклузив“ от Анатолий Крим, Драматичен театър Търговище
- 2014 година – „Кръстопът под наем“ от Орлин Дяков, БНР
- 2014 година – „Тирамису“ от Йоанна Овшанко, НБУ
- 2015 година – „Танго за теб“ от Виктор Лану, Сатиричен театър, София
- 2015 година – „Едноокият цар“ от Марк Креует, Драматичен театър Търговище
- 2015 година – „Всяка сряда от 5 до 7“ от Валентин Красногоров, Драматичен театър Ямбол
- 2016 година – „Валят пари“ от Себастиен Тиери, Драматичен театър Русе
- 2016 година – „Ние никога не се караме“ от Валентин Красногоров, Драматичен театър Търговище
- 2016 година – „Женска логика“ от Анатолий Крим, Драматичен театър Пазарджик
- 2017 година – „Да се научиш да обичаш“ от Здрава Каменова, НБУ
- 2017 година – „Стената на желанията“, ТР „Сфумато“
- 2017 година – „Световъртеж“ от Жан-Жак Брикер и Морис Ласег, ОТ - Кюстендил
- 2017 година – „Сватбен маратон“ от Виктор Ляпин, Драматичен театър - Търговище
- 2018 година – „Мъжете предпочитат да излъжат“ от Ерик Асус, Драматичен театър Ямбол
- 2018 година – „Моят най-добър приятел“ от Ерик Асус, Драматичен театър Търговище
- 2018 година – „Иначе казано“ от Флориан Зелер, Младежки театър, София
- 2019 година – „Перушаната и ченгето“ от Роберт Тома, Драматичен театър Ямбол
- 2019 година – „Ох, тези пари!“ от Флавиа Кост, Драматичен театър Търговище
- 2020 година – „Той и тя“ от Жан-Пиер Мартинез, Сатиричен театър, София
- 2020 година – „Премълчаното“ от Ерик Асус, Драматичен театър Търговище
- 2021 година – „Интервю за работа“ от Матиас Сение, Драматичен театър Сливен
- 2021 година – „Хайде да го направим“ от Валентин Красногоров, Драматичен театър Търговище
- 2023 година – „Под масата“ от Жан-Пиер Мартинез, Драматичен театър Търговище
- 2024 година – „Капан за тъпаци“ от Жан-Пол Мартинез, Драматичен театър Търговище
