Здравко Митков

Здравко Митков е известен български театрален режисьор и педагог.

По-популярен най-вече с работата си като режисьор, с реализирани повече от 110 театрални и оперни пиеси както в страната, така и в чужбина в страни като Северна Македония и Съединени Американски щати.

Кратка биография на Здравко Митков

Роден е в град Кюстендил

на 11 март 1952 година.

Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“

със специалност „театрална режисура“. Наред с нея е учил и „Българска филология“ в СУ. Първоначално през 1978 година е асистент-режисьор на Крикор Азарян. На следващата година в продължение на 5 години е режисьор в Пазарджишкия Драматичен театър „Константин Величков“. В периода от 1985 година до 1996 Здравко Митков е главен асистент във ВИТИЗ. 
 

Допълнителна информация

От 1984 година до 1986 година е режисьор в Пернишкия

Драматичен театър „Боян Дановски“ .

Следващите две години прекарва в Софийския Младежки театър

„Николай Бинев“.

През 1988 година е режисьор на Сатиричния театър „Алеко Константинов“, където

режисира до 1992 година.

В периода от 1992 до 2009 година режисьорът Здравко Митков

работи като режисьор в Театър „София“.

От средата на 1996 до 1999 година режисьорът

Здравко Митков е доцент във ВИТИЗ.

В периода от март 1997 до май 1997 година в

продължение на 3 месеца режисьорът изнася лекции в САЩ.

В Съединените Американски щати, Здравко Митков преподава

като гост-професор в Колорадо Спрингс,  по-специално в колежа в Колорадо.

От 1999 година до  2000 година е член на СНС към

Научната комисия по филологическите науки и изкуствознание.

От същата година и режисьорът Здравко Митков

носи званието професор.

През 2000 година става заместник-ректор и последствие

ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, чиято длъжност изпълнява до 2003 година.

В периода 2013 до 2017 година професор Здравко Митков е

Директор на Сатиричния театър „Алеко Константинов“.
 

Постановки,

които режисира Здравко Митков:
 

• 1996 година – „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир в Театър „София“
• 1996 година – „Инцидент в здрача“ от Фридрих Дюренмат в Театър 199 „Валентин Стойчев“
• 1996 година – „Ромул Велики“ от Фридрих Дюренмат в Сатиричния театър
• 1997 година – „Еквус“ от Питър Шафър в „Армстронг тиътър“ в Колорадо Спрингс, САЩ
• 1997 година – „Нерон – суперзвезда“ от М. Хубай в Учебния театър на НАТФИЗ
• 1997 година – „Алис в Огледалния свят“ от Луис Карол в Театър „София“
• 1998 година – „Адската машина“ от Жан Кокто в Театър „София“
• 1998 година – „Борци“ от С. Карас в Малък градски театър
• 1998 година – „Еквус“ от Питър Шафър в Театър „Сълза и смях“
• 1999 година – „Празни стаи“ от Станислав Стратиев в Театър „София“
• 2000 година – „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит в Театър „София“
• 2000 година – „Клетка за пеперуди“ от Джери Хърман в Музикален театър „Ст. Македонски“
• 2000 година – „Хотел между тоя и оня свят“ от Ерик-Еманюел Шмит в Театър Пловдив
• 2001 година – „Пет мълчания“ от Шийла Стивънсън в Българско национално радио
• 2001 година – „Ключът“ от Джуничиро Танидзаки в Театър „Възраждане“
• 2001 година – „Иде ми да те убия“ от Ксавие Дюранже в Учебния Театър в НАТФИЗ
• 2001 година – „Просяшка опера“ от Джон Гей в Театър „София“
• 2001 година – „Фауст“ от Шарл Гуно в Националната опера в София
• 2002 година – „Пролетно пробуждане“ от Франк Ведекинд в Учебен театър в НАТФИЗ
• 2003 година – „Хотел между тоя и оня свят“ от Ерик-Еманюел Шмит в Театър „София“
• 2004 година – „Клетка за сестрички“ от Жан Поаре в Сатиричен театър „Ал. Константинов“
• 2004 година – „Венецианска загадка“ от Джузепе Берто в Театър „Възраждане“
• 2004 година – „Жарава“ от Димитър Кабаков в Българско национално радио
• 2004 година – „Арсеник и стари дантели“ от Дж. Кесълринг в Театър „София“
• 2005 година – „Уморените коне ги убиват, нали?“ от Хорас Маккой в Учебен театър в НАТФИЗ
• 2005 година – „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев в Българско национално радио
• 2006 година – „Процесът срещу Дон Жуан“ от Ерик-Еманюел Шмит в Учебния театър в НАТФИЗ
• 2006 година – „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев в Народен театър „Ив. Вазов“
• 2007 година – „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир в Театър „София“
• 2007 година – „Обществен враг“ от Хенрик Ибсен / Артър Милър в Театъра в Пловдив
• 2008 година – „Уморените коне ги убиват, нали?“ от Хорас Маккой в Театър „София“
• 2009 година – „Волпоне“ от Бен Джонсън в Народен театър „Ив. Вазов“
• 2009 година – „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев
• 2009 година – „Рент“ в Учебния театър в НАТФИЗ
• 2010 година – „Електра или свалянето на маските“ от Маргьорит Юрсенар в Театър „София“
• 2010 година – „Дребни брачни престъпления“ от Ерик-Еманюел Шмит в Народен театър „Ив. Вазов“
• 2011 година – „Отблизо“ от Патрик Марбър в Театър „Възраждане“
• 2012 година – „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев в Българско национално радио
• 2013 година – „Дон Жуан от Сохо“ от Патрик Марбър в Сатиричен театър „Ал. Константинов“
• 2013 година – „Добрият доктор“ от Нийл Саймън в Учебен театър НАТФИЗ
• 2013 година – „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг/Найджъл Уилямс в Учебния театър в НАТФИЗ
• 2014 година – „Волпоне“ от Бен Джонсън в Сатиричен театър „Ал. Константинов“
• 2014 година – „Шумът на върбите“ от Кенет Греъм / Алън Бенет в Сатиричен театър „Ал. Константинов“
• 2015 година – „Рейс“ от Станислав Стратиев в Сатиричен театър „Ал. Константинов“
• 2016 година – „Името“ от Делапорт/Ла Пателиер в Сатиричен театър „Ал. Константинов“
• 2016 година – „Лъжци по неволя“ от Антъни Нийлсън в Сатиричен театър „Ал. Константинов“
• 2017 година – „Щастливеца“ от Руси Божанов в Сатиричен театър „Ал. Константинов“
• 2017 година – „Разделям двойки по домовете“ от Тристан Птижирар в Младежкия театър
• 2017 година – „Прощална вечеря“ от Делапорт/Ла Пателиер в Сатиричен театър „Ал. Константинов
• 2017 година – „Антихрист-суперзвезда“ от Миклош Хубаи в Учебен театър НАТФИЗ
• 2018 година – „Иде ми да те убия“ от Ксавие Дюранже в Учебния театър в НАТФИЗ
• 2018 година – „Рейс“ от Станислав Стратиев в Драматичен театър „Ив. Радоев“ в Плевен
• 2019 година – „Иде ми да те убия“ от Ксавие Дюранже в Младежкия театър
• 2020 година – „Той е дяволът!“ от Себастиан Тиери в Младежки театър
• 2021 година – „Адската машина“ от Жан Кокто в Театър НАТФИЗ
• 2022 година – „Чудесна неделя за Creve Coeur“ от Тенеси Уилямс в Народен театър „Ив. Вазов“

 

Награди

на режисьора Здравко Митков:
 

• 1980 година – награда за режисура за спектакъла „Меко казано“ на Четвъртия Национален преглед на детско-юношеската драматургия и театър.
• 1982 година – награда за най-добър млад режисьор на годината от Съюза на артистите в България.
• 1983 година – награда за спектакъла „Цялата истина за Свети Георги“ от МНО.
• 1984 година – Награда за режисура за спектакъла „Рейс“ на Седмия Национален преглед на българската драма и театър.
• 1985 година – Награда за режисура за спектакъла „Олимпий или Реквием за приятеля“ на Национален преглед „Поглед към вековете“.
• 1986 година – Награда за режисура за спектакъла „Нож в сърцето“ на Третия Национален преглед на Камерните постановки във Враца.
• 2000 година – Награда „Аскеер“ за режисура за спектакъла „Развратникът“.
• 2002 година – Награда на София за постановката на операта „Фауст“.
• 2017 година – Награда за „Най-добър мениджмънт“ на Сатиричен театър „Ал. Константинов“ на Министерството на културата.
• 2017 година – Награда „ИКАР“ за най-добър спектакъл  за спектакъла „ИМЕТО“.
• 2022 година – Почетно отличие на Министерството на културата „Златен век“.