Йордан Петков-Дуньо е известен български театрален и филмов актьор.
Може да бъде видян на сцената на театъра в стотици постановки, някои от които са
„Калигула",
„Вълци нема",
„Ничия земя" с връчени десетки награди за ролите си в театралното изкуство.
Кратка биография на Йордан Петков-Дуньо
Роден е в град София
на 28 април 1954 година.
Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“
със специалност „актьорско майсторство за драматичен театър“ при българският реж. проф Гриша Островски през 1980 година. След завършването си се присъединява към трупата на Софийския народен театър „Иван Вазов”.
Участия в театрални събития:
Постановки
на сцената на театъра с участието на Йордан Петков-Дуньо:
- „Ревизор" – на Гогол и реж. Мариус Куркински, където влиза в ролята на Абдулин
- „Калигула" – на А. Камю, където влиза в ролята на актьора
- „Ничия земя" – по сценария на филма на Данис Танович
- „Вълци нема" – на П. Панчев, където влиза в ролята на Белчо
- „Това е абсурд" – на Иван Кулеков
- „Гледалото"
- „Полет над кукувиче гнездо" – на Кен Киси и реж. Александър Морфов, , където влиза в ролята на Ракли
- „Бог" – на Уди Алън
- „Житие и страдание грешнаго Софрония" – където влиза в ролята на Софроний Врачански
- „Животът е прекрасен" – на Н. Ердман и реж. Александър Морфов
- „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид" – на Райнер Вернер Фасбиндер и реж. Григор Антонов, където влиза ролята на отец Маркус.
- „Сако от велур" – Станислав Стратиев и реж. Бойко Богданов
Филми
с участието на актьора Йордан Петков
- 1988 година – „Време разделно“
- 2016 година – „Добри“ – влиза в ролята на овчаря Кольо
- 2017 година – „Войвода“ – в ролята на старият ковач
- 2023 година – „Слънчев бряг – експрес към ада“
Награди
на актьора Йордан Петков-Дуньо:
- награда за дебют – за ролята си на Бунту в спектакъла "Сивве Банзи е мъртъв"
- награда за сезона – за ролята си на мъжът в постановката на Михаил Величков "Може би утре,
- втора награда за мъжка роля – за ролята си на младия следовател в постановката "Есента на един следовател"
- награда – за ролята си в пиесата на К.Зидаров в пиесата "Калоян"