Сава Драгунчев е български актьор, режисьор, преподавател и преводач.
Известен на българската публика най-вече с дългогодишната си работа в Народния театър „Иван Вазов“, с режисьорската си дейност в театрални продукции и с активното си присъствие в театралното образование. От юли 2022 година е изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“.
Сава Драгунчев е роден на 19 март 1978 година в София. Има бакалавърска степен по „Икономика“ и магистърски степени по „Английска филология“, „Международни политически отношения и сигурност“ и „Макроикономика“ в Софийския университет. През 2004 година е приет в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, в класа на проф. Стефан Данаилов, и завършва през 2008 година. През 2014 година му е присъдена докторска степен по „Театрознание и театрално изкуство“.
От 2009 година Сава Драгунчев е актьор от трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Освен в Народния театър, играе и в Театрална работилница „Сфумато“. Участва в Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и в Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ в Пловдив, където е и селекционер на програмата. В периода 2013–2016 година е артистичен директор на Международния театрален фестивал на монодрамата „Към звездите“ във Варна.
Драгунчев е режисьор на множество спектакли в Театър НАТФИЗ и Театър „Азарян“, сред които „Мостът“ от Лоран ван Ветер, „Зверското синьо“ от Филип Ридли, „Лодкарят“ от Джез Бътъруърт, „Изгубеното поколение“ от Робърт Патрик, „Небесен отряд“ от Дж. Лебович, „Троил и Кресида“, „Криспиановден“ и „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир. Работи и като консултант по шекспировото слово на редица постановки, сред които „Хамлет“, „Укротяване на опърничавата“, „Ромео и Жулиета“, „Мяра според мяра“, „Бурята“ и „Сън в лятна нощ“.
Участва и в кино и телевизионни продукции като „Дзифт“, „Недадените“ и „Пътят към Коста дел Маресме“. През 2022 година участва в дублажа на анимацията „Пинокио: Истинска история“.
В академичната сфера Сава Драгунчев е преподавател в НАТФИЗ и е дългогодишен асистент на проф. Стефан Данаилов, като след смъртта му довежда самостоятелно последния му клас до завършване. Работи и в екипа на проф. Иван Добчев, води „Актьорско майсторство“ на класа на проф. д-р Александър Илиев и „Програма Шекспир“ на класа на проф. д-р Пенко Господинов. Преподава и „Публично говорене в чуждоезикова среда“ в магистърската програма „Публична реч“ в НАТФИЗ, както и „Техника и култура на говора и поведение пред камера“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет.
От 1999 до 2002 година работи като старши експерт в Кабинета на Президента на Република България (Петър Стоянов). През 2021 година е сред кандидатите за директор на Народния театър „Иван Вазов“. От месец юли 2022 година с решение на Управителен съвет е избран за изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“.
• Бакалавър „Икономика“, Софийски университет
• Магистър „Английска филология“, Софийски университет
• Магистър „Международни политически отношения и сигурност“, Софийски университет
• Магистър „Макроикономика“, Софийски университет
• Актьорско майсторство за драматичен театър, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, клас проф. Стефан Данаилов (завършва 2008)
• Докторска степен „Театрознание и театрално изкуство“ (2014)
• Актьор в Народен театър „Иван Вазов“ (от 2009)
• Участия в Театрална работилница „Сфумато“
• Участие в Международния театрален фестивал „Варненско лято“
• Участие в Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ – Пловдив
• Селекционер на програмата на фестивала „Сцена на кръстопът“ – Пловдив
• Артистичен директор на Международния театрален фестивал на монодрамата „Към звездите“ – Варна (2013–2016)
• „Мостът“ от Лоран ван Ветер (Театър НАТФИЗ / Театър „Азарян“)
• „Зверското синьо“ от Филип Ридли (Театър НАТФИЗ / Театър „Азарян“)
• „Лодкарят“ от Джез Бътъруърт (Театър НАТФИЗ / Театър „Азарян“)
• „Изгубеното поколение“ от Робърт Патрик (Театър НАТФИЗ / Театър „Азарян“)
• „Небесен отряд“ от Дж. Лебович (Театър НАТФИЗ / Театър „Азарян“)
• „Троил и Кресида“
• „Криспиановден“
• „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир
• „Хамлет“, реж. Явор Гърдев
• „Укротяване на опърничавата“, реж. Стайко Мурджев
• „Ромео и Жулиета“, реж. Анастасия Събева
• „Мяра според мяра“, реж. Крис Шарков
• „Бурята“, реж. Димитър Стефанов
• „Сън в лятна нощ“, реж. Димитър Стефанов
• Инспекторът от Скотланд Ярд в „Балът на крадците“ от Жан Ануи, реж. Тиери Аркур
• Следователят в „Братя Карамазови“, реж. Деян Пройковски
• Участие в „Хъшове“ от Иван Вазов, реж. Александър Морфов
• Майор Морозов в „Нощна пеперуда“ от Пьотр Гладилин
• Граф дьо Гиш в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов
• Филинт в „Мизантроп“ от Молиер, постановка Росица Обрешкова
• Християн Иванич Гибнер в „Ревизор“ от Николай Гогол, реж. Мариус Куркински
• Жак в „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, постановка Стефан Данаилов
• Актьорът Бабтиста в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев
• Джон Мортън в „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев
• Слендър във „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир, реж. Ръсел Болъм
• Силвио Маспери в „Каквато ти ме искаш“ от Луиджи Пирандело, реж. Теди Москов
• Граф дьо Нонжак в „Идеалният мъж“ от Оскар Уайлд, реж. Тиери Аркур
• Камило в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова (2011)
• Кочо Стоянов в „Гео“, реж. Иван Добчев (2015)
• Д-р Пургон в „Мнимият болен“ от Молиер, реж. Владлен Александров (2016)
• Варава в „Последното изкушение“ от Никос Казандзакис, реж. Веселка Кунчева (2017)
• Самоквасов в „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности (Чудаци)“ по Максим Горки, реж. Красимир Спасов (2017)
• Д-р Релинг в „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков (2018)
• AZ в „Мостът“ от Лоран ван Ветер, постановка Стефан Данаилов
• „Дзифт“ – Сервитьорът (2008)
• „Пастирят“ – Флако (2008)
• „Недадените“ – граф Маджистрати (2013)
• „Пътят към Коста дел Маресме“ – Теодор Данекер (2014)
• „Сериз“ – Художникът (2015)
• „Код Лондон“ – Свещеникът на Уестминстърското абатство (2016)
• „Париж, вино и романтика“ (2019)
• „Глад“ – Дясната ръка (2020)
• „Младата жена и морето“ – Репортерът Елзас (2022)
• „Пинокио: Истинска история“ – Лисица (2022)
• Старши експерт в Кабинета на Президента на Република България (1999–2002)
• Председател на Съюза на говорещите английски език в България към Съюза на говорещите английски език в Британската общност – Лондон
• Кандидат за директор на Народния театър „Иван Вазов“ (2021)
• Изпълнителен директор на Национален фонд „Култура“ (от юли 2022)
• Международна стипендия от Шекспировия театър „Глобус“ – Лондон (2006)
• Стипендия в Кралския Шекспиров театър – Стратфорд на Ейвън (2010)
• Награда на ВГИК – Москва за драматургия на „И само туй: любов“ по Уилям Шекспир (2015)
• Награда на ВГИК – Москва за режисура на „Изгубеното поколение“ от Робърт Патрик (2018)
• Номинация „Икар“ за поддържаща мъжка роля за Самоквасов в „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности (Чудаци)“ (2018)
