Юрий Дачев е български театровед, драматург, театрален критик и преподавател.
Известен на българската публика най-вече с драматургичните си текстове за съвременния театър, с активната си критическа и публицистична дейност, както и с дългогодишната си преподавателска работа в областта на театралното изкуство.
Юрий Дачев завършва „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1986). Специализира „История на театъра и театрална критика“ в Университета във Флоренция, Италия. Професионалният му път е свързан с държавни институции, медии, театрални структури и образователни организации.
В периода след 1988 година работи в Съюза на артистите в България, Министерството на културата и в изданието „100 дни“. В различни периоди е драматург в Малък градски театър „Зад канала“. През 2000 година заема длъжността заместник-министър на културата.
Юрий Дачев развива активна преподавателска дейност като лектор по история на театъра в Нов български университет и в Театрален колеж „Любен Гройс“. Преподава и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където е избран за доцент. Води лекционни курсове по „Критика върху текст за театър“, „Развитие на аудиторията“ и „Драматургия за съвременен театър“.
• „Театрознание“, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1986)
• Специализация „История на театъра и театрална критика“, Университет Флоренция, Италия
• Работа в Съюза на артистите в България (1988–1989)
• Работа в Министерството на културата (1989–1991)
• Работа в изданието „100 дни“ (1991–1993)
• Драматург в МГТ „Зад канала“ (1993–1995)
• Драматург в МГТ „Зад канала“ (2000–2001)
• Заместник-министър на културата (2000)
• Лектор по история на театъра в Нов български университет
• Лектор в Театрален колеж „Любен Гройс“
• Преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
• Избран за доцент
• Курсове: „Критика върху текст за театър“
• Курсове: „Развитие на аудиторията“
• Курсове: „Драматургия за съвременен театър“
• „Праведните не закусват в петък“
• „Пансион за кучета“
• „Вчерашни целувки“
• „Салон за плач“
• „Пансион за кучета. Проект за игрален филм“ (1998)
• „Дежурно осветление“ (2003)
• „Почтени убийства и други пиеси“ (2004)
• „Криворазбраната държава или несносната тирания на роднинството“ – „Българското драматургично наследство. Нови прочити“ (2006)
• „Салон за плач (За любовта със свои думи)“ – Homo Ludens (2002)
• „Есенна скука и летни екстази“ – Gestus (1996)
• „Природата в драматургията на Йордан Радичков“ – сп. „Театър“ (1989)
• „Потърсени отново“ – сп. „Театър“ (1989)
• „Дъждовни хора“ – сп. „Театър“ (1992)
• „Една жена на Толстой“ – в. „Вечерни новини“ (1992)
• Интервюта и статии във „Литературен вестник“, „Култура“, „Стандарт“, „Дневник“, „Земя“, „Демокрация“, „Политика“, „Труд“, „Кино“ (1995–2007)
