Програма

Театрална постановка УМОПОМРАЧЕНИЕ с Асен Блатечки и Койна Русева комедията, която разкрива загадките на жените и предизвиква смях и размисъл. Постановката, режисирана от Борислав Чакринов, събира изключителен актьорски състав, включващ Асен Блатечки, Койна Русева, Стефан Иванов, Никол Карабинова и Никола Парашкевов, за да представи на публиката незабравима и забавна комедия. Комедията Умопомрачение разказва историята на един мъж, който се опитва да разбере жените, но се сблъсква със серия от забавни и неочаквани обрати. Пълнокръвните образи и остроумните закачки в пиесата я превръщат в брилянтна комедия за живота, любовта и превратностите, с които се сблъскваме. Режисьорът Борислав Чакринов умело води актьорския състав през тази забавна и задълбочена комедия, създавайки спектакъл, който предизвиква бурни емоции у публиката. Изключително написан от награждавания американски писател Сам Бобрик, текстът на "Умопомрачение" ни предлага умни диалози и весело развитие на сюжета. Бобрик е автор на над 30 театрални пиеси и сценарист на популярни телевизионни сериали, които са оставили следа в световната култура. Без да разкриваме всички интриги на пиесата, можем да кажем, че "Умопомрачение" ще забавлява и научава мъжете няколко важни урока по пътя на трудностите, но също така ще впечатли и дамите със своята проницателност и забавни обрати. Комедията успява да обърне насмешка върху собствените си герои, като разкрива по-широки истини за отношенията между половете. "Умопомрачение" е спектакъл, който съчетава комедията с живота и взаимоотношенията насред смях и размисъл. Той предлага забавление и незабравими моменти на театралната сцена. Билетите за представленията вече са в продажба, и е препоръчително да си ги осигурите навреме, за да се насладите на тази забавна и задълбочена комедия, която ще ви остави с усмивка и вдъхновение. За всички фенове на театъра, които с нетърпение очакват да се насладят на постановката "Умопомрачение", имаме добри новини.   Билетите могат да бъдат закупени както онлайн за това вълнуващо представление, чрез платформата ePortal.BG, така и на касата на Театър Българан. За тези, които предпочитат удобството на онлайн пазаруването, ePortal.BG предлага лесен и бърз начин за закупуване на билети. Просто посетете уебсайта на ePortal.BG и въведете "Умопомрачение" в търсачката или отидете директно на страницата на представлението. Там ще намерите различни дати и часове на изпълненията, както и различни сектори и цени за билети. За тези, които предпочитат да закупят билетите си на място, касата на Театър Българан е на разположение за вас. Отидете на касата в удобно за вас време и бъдете сигурни, че професионалният персонал ще ви помогне с избора и закупуването на билетите ви. Заплащането може да се извърши в брой или с карта, в зависимост от вашите предпочитания. Не пропускайте вълнуващата комедия "Умопомрачение" и се уверете, че сте си осигурили своите билети. Изберете удобния начин за закупуване - онлайн през ePortal.BG или на касата на Театър Българан, и се насладете на едно незабравимо театрално изживяване.

Театрална постановка ВИДРИЦА с Ники Урумов С усмивка срещу бурите на живота – така най-кратко може да бъде описана театралната постановка „Видрица“, създадена по едноименната биография на п. Минчо Кънчев и оживяла на сцената под вещата режисура на Емил Бонев. Това не е просто разказ за един човек и неговата съдба. Това е метафора за оцеляването, смеха като оръжие и човешкия дух, който не се предава. В ролята на главния герой блести Николай Урумов – актьор с безспорен талант, чийто комедиен усет и драматична чувствителност се преплитат в една незабравима театрална изповед. „Видрица“ не само развлича – тя напомня, че хуморът често е единственото, което ни спасява в най-тъмните времена. Пиесата „Видрица“ е създадена по едноименната биографична книга на п. Минчо Кънчев свещеник, общественик и човек с непоколебима воля. Биографичният текст е зареден със спомени за борбата на българина в едно преломно време от историята ни. Пренасяйки се в епохата на национални сътресения, политически метежи и духовни изпитания, спектакълът се превръща в жива хроника на един живот, отдаден на мисия и справедливост. Самата пиеса черпи вдъхновение от народопсихологията, българската твърдост и фолклорен колорит.   Ролята на Николай Урумов актьорски портрет Николай Урумов е име, което не се нуждае от представяне – актьор с богат сценичен опит, дълбочина на израза и способност да съчетава комедия и драма с впечатляваща лекота. В ролята си във „Видрица“ той обединява хумора, иронията и трагизма в един изключително човешки образ. Сценичното му присъствие е заредено с енергия, а майсторството му в изграждането на персонажа дава на публиката не само удоволствие, но и повод за размисъл. Режисьорската визия на Емил Бонев Режисьорът Емил Бонев подхожда към текста с дълбоко уважение и артистична свобода. Той умело балансира между документалната точност на биографичния разказ и театралната изразност. В неговата постановка всяка сцена е като завършен фрагмент от мозаика, съставена от спомени, болки, надежди и хумористични абсурди. Режисурата му е динамична и въздействаща, като се стреми да говори не само за историята, а за човека в нея. Сценографското решение на Виолета Радкова Сценографията на Виолета Радкова съчетава реализъм и символика. Пространството на сцената се променя плавно, преминавайки от тесен дом до широки бойни полета, от уют до безвремие. Сценичната визия е в пряка симбиоза с актьорската игра – тя не просто допълва, а подчертава и разказва. Реквизитът и декорите се вписват естествено, без претрупаност, но с дълбочина. Теми и послания в „Видрица“ На пръв поглед „Видрица“ изглежда като история за оцеляване. Но в сърцевината ѝ откриваме теми като духовна устойчивост, морална доблест и силата на човешката воля. Спектакълът повдига въпроси за съвестта, личната отговорност и вярата – както в себе си, така и в обществото. Чрез образа на героя се засягат вечните теми за смисъла на живота и ролята на човека в променящия се свят. Мястото на „Видрица“ в съвременния театър Това не е просто спектакъл, който представя миналото – той говори за настоящето чрез езика на историята. Постановката заема важно място в съвременния театър, защото припомня, че героизмът не е шумен, а тих и устойчив. Именно това прави „Видрица“ необходима постановка – тя е мост между поколение и памет, между сцена и зрител. Рецепция и отзвук сред публиката Публиката реагира с вълнение и признателност. Представлението получава висока оценка заради силната актьорска игра, изразителната режисура и човешката автентичност на историята. Гледащите си тръгват от залата развълнувани, обогатени и с мисъл за „нещата от живота“ – това, което театърът винаги трябва да постига.

Фолклорният ансамбъл „Варна“ е създаден през 1960 г. към ОНС - Варна от хореографа  Игнат Христов, но обликът на Ансамбъла от 1970 г. до 1993 г. е свързан с таланта и творческите търсения на неговия ръководител и хореограф Белчо Станев. От 1993 г. Ансамбълът е пренасочен към НЧ “Христо Ботев 1928“ с главен художествен ръководител и хореограф Юлиян Станев, диригент на оркестъра Генчо Стоянов и диригент на хора доц. Йорданка Неделчева.

Фолклорният ансамбъл „Варна“ е създаден през 1960 г. към ОНС - Варна от хореографа  Игнат Христов, но обликът на Ансамбъла от 1970 г. до 1993 г. е свързан с таланта и творческите търсения на неговия ръководител и хореограф Белчо Станев. От 1993 г. Ансамбълът е пренасочен към НЧ “Христо Ботев 1928“ с главен художествен ръководител и хореограф Юлиян Станев, диригент на оркестъра Генчо Стоянов и диригент на хора доц. Йорданка Неделчева.

ПОСЛЕДНИЯТ ЕТАЖ – комедия за небето, земята и човешките абсурди Къде отиват душите ни, когато си тръгнем от този свят? А какво става, когато четири напълно различни личности се окажат пред портите на небето, без да знаят какво ги чака, но с цялата си земна същност и характер? На тези въпроси с много смях, ирония и мъдрост отговаря спектакълът „Последният етаж“ от Хосе Варлета. Поставен с финес от режисьора Николай Младенов, спектакълът съчетава блестящи актьорски изпълнения, колоритни образи и остроумни диалози, превръщайки сцената в огледало на нашия земен живот, поставен в една… небесна чакалня. Авторът Хосе Варлета и неговата комедийна визия Испанският драматург Хосе Варлета е известен със своя талант да вплита сериозни теми в леко пикантни и духовити сюжети. „Последният етаж“ е една от неговите най-знакови творби, в която смесва философия, комедия и житейска ирония. Варлета се интересува от онези моменти, в които човекът е изправен пред съдбата си – но вместо трагедия, предлага смях, защото именно чрез смеха човек най-ясно се оглежда в себе си. Режисурата на Николай Младенов Режисьорът Николай Младенов успява да намери перфектния баланс между абсурд и човешка топлота. Той поставя героите в минималистична, но символична сценография на Кирил Наумов, където небесното пространство е едновременно уютно и мистериозно. Младенов подчертава контраста между земните страсти и небесната тишина, а чрез музиката на Мартин Каров и хореографията на Татяна Янева придава динамика и лекота, която прави спектакъла едновременно забавен и дълбок. Актьорският състав – колорит и енергия В основата на успеха на „Последният етаж“ са петима великолепни актьори, всеки със своя ярък стил: Албена Михова Една от най-обичаните комедийни актриси у нас, известна както от театралната сцена, така и от телевизията. В „Последният етаж“ тя влага своя специфичен хумор, умението да превръща и най-малкия жест в шега и същевременно да накара публиката да съчувства на героинята ѝ. Михова е майстор в изграждането на образи, които се колебаят между смешното и трогателното – именно такъв е и нейният персонаж в спектакъла. Даниел Пеев - Дънди Млад и обещаващ актьор, който носи енергията на новото поколение. Той придава свежест на постановката и внася контрапункт на по-зрелите персонажи. Чрез героя си Пеев поставя акцент върху несигурността и импулсивността на младостта, които често водят до комични, но и болезнено истинни ситуации. Георги Алексиев С актьорска зрялост и богат сценичен опит, Алексиев придава тежест на ансамбъла. Неговата роля в „Последният етаж“ е изпълнена с остроумие, но и с подчертано философски нюанси. Той показва как човек, дори в отвъдното, може да бъде разкъсван от съмнения и търсения. Тодор Лазаров Лазаров е актьор, който впечатлява с дълбочина и емоционална искреност. В този спектакъл той играе образ, който е едновременно резонатор на сериозността в пиесата и комичен елемент. Тази двойственост прави ролята му особено интересна. Ясена Господинова С финес и женственост Господинова изгражда образ, който балансира сцената. Нейната героиня е едновременно чувствена и иронична, а присъствието ѝ внася необходимата нежност и топлота. Сюжетът – четири души на небесния „последен етаж“ Комедията започва с четирима души, които по най-неочакван и мистериозен начин напускат земния свят. Те се срещат на „последния етаж“ – място между небето и земята, където трябва да чакат. Всеки носи своята съдба и своята версия за живота. Вместо спокойствие обаче, се зараждат напрежение, дребни конфликти и куп абсурдни ситуации. Зрителите ще станат свидетели на: Сблъсък на характери – егоизмът срещу щедростта, наивността срещу хитростта. Остроумни диалози – всеки опит за ред води до нов хаос. Ироничен прочит на вечните въпроси – за греха, покаянието, любовта и прошката. „Последният етаж“ не е просто лековата комедия. Тя поставя сериозни теми: За греха и покаянието – можем ли да поправим земните си грешки в отвъдното? За любовта – има ли я и „там горе“, или тя е само земна илюзия? За човешките заблуди – всеки герой вярва, че знае истината, но тя винаги се оказва различна. Хуморът е мостът, който ни позволява да мислим за тези теми без страх, с усмивка. Сценография, музика и хореография Сценографията на Кирил Наумов създава атмосфера на „чакалня към вечността“ – едновременно стерилна и пълна със символи. Музиката на Мартин Каров подчертава драматичните и комични моменти, а хореографията на Татяна Янева придава живост и динамика на иначе абстрактната ситуация. Навсякъде, където спектакълът е представян, той предизвиква бурен смях и аплодисменти. Зрителите се припознават в героите и техните абсурдни ситуации. Финалът е винаги неочакван – и това е чарът на пиесата. Тя доказва, че комедията може да бъде не само за забавление, но и за размисъл. Финал – комедия с философски подтекст Купи билети за „Последният етаж“ комедия за небето и земята, за човешките слабости и вечните ни търсения. Това е спектакъл, който обединява смеха с философията и показва, че зад всеки абсурд се крие мъдрост. С постановката „Последният етаж“ българската сцена получава още едно доказателство, че театърът е място, където смехът и размисълът могат да вървят ръка за ръка. В ръцете на режисьора Николай Младенов и блестящия актьорски състав, пиесата на Хосе Варлета оживява по начин, който едновременно забавлява и докосва дълбоко. Това е спектакъл, който ни кани да се посмеем на абсурдите на живота, да се замислим за нашите грехове и прошки и да си припомним, че в крайна сметка – „на небето има място за всеки“. Силата на тази постановка е в умението ѝ да накара зрителя да се смее и същевременно да се замисли: как живеем, какво оставяме след себе си и какво очакваме отвъд? „Последният етаж“ може да бъде поставен в една линия с творби на Йордан Радичков или Станислав Стратиев, където абсурдът е основен инструмент за разкриване на обществени и човешки истини. Както при тях, така и тук, смешното и трагичното вървят ръка за ръка. Българската публика има дълбок афинитет към този жанр – смехът е начин да се справяме с житейските предизвикателства.

Театралната постановка ДВЕ ОБИКОЛКИ В ПАРКА се отличава с прецизно изградени персонажи, в чиито противоречия и емоционални колебания се оглежда самият живот. В първата част, образът на Леон, изигран от Георги Къркеланов, е зареден с непримирим сарказъм и уязвимост. Срещата му с Маргарет, в изпълнение на Поли Недкова – една полицайка с неочаквано ранима душа – се превръща в своеобразен дуел, в който хуморът е щит, а самотата – оръжие. Сцените между тях са наситени с жизненост и ритъм, но между редовете прозират безмълвни молби за разбиране и свързаност. Човешките отношения често се раждат от неочаквани срещи точно такива, които могат да променят живота или поне да му върнат искрата. Театралната постановка „Две обиколки в парка“ по пиесата на Мърей Шизгал, в превод на Гергана Дойнова и под режисурата на Стефан Спасов, е комедия, която съчетава смях, трогателност и дълбоки житейски прозрения. Продукция на Театър „Българска армия“, спектакълът разказва две самостоятелни истории, в които героите се лутат между самота, любов, неудобства и въпроси, които всички си задаваме в тишината на вечерите. Първата част на постановката ни среща с Леон (в ролята Георги Къркеланов) – актьор с напрегнато ежедневие, и Маргарет (Поли Недкова) – самоуверена полицайка, чиято първа реакция е винаги вдигнатата в защита ръка. Сблъсъкът между тях започва с банален сигнал за нарушаване на тишината, но скоро се превръща в неочаквано искрена среща между двама души, които отчаяно търсят близост. Хуморът в диалозите е остър и забавен, но с всяка реплика се разкрива по нещо от ранимата същност на героите. Леон и Маргарет не са карикатурни образи те са реални, уязвими, изпълнени с надежда и страх, като всички нас. Срещата между тях е красива демонстрация на това, че любовта може да се роди там, където най-малко очакваме – дори в рамките на две обиколки в парка. Във втората част срещаме Еди и Гас (изиграни от Стефка Янорова и Георги Кадурин) – дългогодишна двойка, която се опитва да вдъхне живот на застоялата си връзка. Техният опит да възстановят страстта си с помощта на абсурдни „упражнения“, предписани от терапевт, предизвиква лавина от смях, но и провокира важни въпроси за това какво се случва, когато любовта се трансформира в навик. Ролите на Янорова и Кадурин са наситени с нюансите на дългогодишна обич, но и на разочарование, пропуснати думи и неизказани емоции. Това е комедията на зрелостта, в която смехът е израз на тревожност и надежда. Актьорите блестят в дуел от чувства, превръщайки сцената в арена на искрени емоции и житейски иронии. Особено впечатляващо е присъствието на Дони – Добрин Векилов който не само участва в спектакъла, но е и автор на оригиналната музика. Неговото музикално присъствие обгръща сцените със специална енергия – мелодиите създават контраст между трагикомичното и романтичното, между онова, което е и онова, което можеше да бъде. Сценографията и костюмите на Нина Пашова са изчистени, но много въздействащи – точно като вътрешния свят на героите, които се събличат емоционално пред публиката. Пространството на сцената се променя динамично – веднъж превърнато в артистичния безпорядък на актьорски апартамент, после в апартамента на семейна двойка, в който любовта е спряла да говори. Хореографията на Катя Тошева, макар и пестелива, е инкорпорирана елегантно в сценичното действие, създавайки усещане за ритъм и вътрешна динамика. Режисьорът Стефан Спасов успява да вдъхне живот на тази двупластова комедия по начин, който не просто предизвиква смях, а води до осмисляне. Това не е поредната романтична или семейна комедия – това е спектакъл за всички онези моменти, в които се опитваме да се сближим, докато светът около нас се разпада в рутината или очакванията. Спасов балансира лекотата на репликите със сериозността на подтекста – нещо, което прави постановката дълбоко емоционална и разпознаваема. Купи билети за „Две обиколки в парка“ Публиката аплодира постановката не само заради известните имена в актьорския състав, но и заради това, че се разпознава в героите. Зрителите си тръгват от театъра усмихнати, но и замислени – дали понякога не трябва просто да направим още една обиколка в парка, за да си спомним защо сме избрали човека до себе си. В този спектакъл любовта е хаотична, шумна, тиха, неловка, вдъхновяваща и – най-вече – човешка. А смехът се оказва най-добрият начин да я изразим и приемем такава, каквато е – несъвършена, но безценна.  

Театрална постановка ДЕВЕТ НОЩИ И ПОЛОВИНА изповед за любовта, мистерията и смелостта да се влюбиш Какво се случва, когато сънят и реалността започнат да се преплитат до неразличимост? Когато музиката на чувствата заглуши шума на света? Когато една жена се появи в живота на един мъж и вместо с отговори, донесе нови въпроси, а с тях и възможност? Точно там, на ръба между сънуваното и преживяното, между страха и отдадеността, се разгръща театралната постановка „Девет нощи и половина“ от Матей Вишниек — завладяваща романтична комедия с елегантно неочакван край, режисирана с фин усет от Владимир Петков и изиграна с магнетизъм от Йоана Буковска и Божидар Попчев. Сюжет: кратка среща, дълъг отзвук На пръв поглед, това е историята на един мъж, музикант в нощен клуб, който се събужда една сутрин до непозната жена. Но много скоро зрителят разбира, че тази жена не е просто реална личност, а може би е проекция на вътрешното му търсене, на онзи копнеж, който често потискаме, за да продължим да живеем „нормално“. Тя е Любовта. Или Съдбата. Или Мечтата. Името ѝ не е важно — важна е силата, с която променя съществуването му. Тяхното време е ограничено — девет нощи и половина. Толкова им е отредено, за да се опознаят, да се разгадаят, да изследват предела на връзката, която нито обещава бъдеще, нито търси минало. Само настояще. Само моментът. Тема и атмосфера: когато любовта е философия Това, което прави „Девет нощи и половина“ изключителна, е начинът, по който говори за любовта — не като сладникава емоция, а като екзистенциален избор. Постановката е наситена с философска дълбочина, която се преплита с лекотата на романтичния диалог и игривата ирония на ситуациите. Тук всяка дума тежи, всяко мълчание крие смисъл, а всеки поглед между героите е отделна сцена на вътрешна борба и сближаване. Йоана Буковска: енигматичната женска сила В ролята на мистериозната непозната, Йоана Буковска изгражда образ, който е едновременно чувствен и недостъпен, емоционален и загадъчен. Тя не просто играе, тя живее на сцената с невидимото присъствие на онези жени, които влизат в живота на мъжа като буря и оставят диря, която никога не избледнява. Буковска внася дълбочина и фин психологизъм в ролята си, като улавя с удивителна лекота всички нюанси между страха, страстта, интуицията и уязвимостта. Божидар Попчев: музикантът на тишината В ролята на мъжа, който търси и едновременно се страхува да открие, Божидар Попчев гради персонаж, изпълнен с вътрешно напрежение и поетична чувствителност. Той е човек, който се опитва да разбере себе си чрез Другия. Изпълнението му се движи в елегантен баланс между драматичното и комичното, между ума и сърцето. Неговата отдаденост на партньорската игра превръща сцената в интимно пространство, в което зрителят присъства като съзаклятник на нещо дълбоко лично. Режисура и визия Владимир Петков режисира постановката с внимание към детайла и с уважение към текста. Той създава сцена, в която диалогът между героите е водещ, но същевременно оставя пространство за тишината да говори. Сценографията е деликатна — тя не доминира, а подкрепя актьорската игра. Лекото осветление, приглушените тонове, музикалните паузи — всичко е създадено, за да подчертае уязвимостта на човешката душа, когато тя срещне любовта. Музика и звукова среда Звукът в „Девет нощи и половина“ не е просто фон — той е участник в действието. Лек джаз, пиано и шепот на нощта — това са звуковите елементи, които пренасят зрителя в един полу-сънен свят, където границите между мечта и реалност се размиват. Музикалната атмосфера е ключова за изграждането на интимността между героите и за усилване на емоционалния заряд на всяка сцена. Значението на любовта като избор Пиесата поставя важен въпрос: дали любовта е съдба или избор? Има ли смелост всеки от нас да се довери напълно? Постановката предлага една гледна точка — че истинската любов изисква отказ от контрол, пълно доверие и способност за себеотдаване. Това е и основният конфликт в душата на главния герой — да се пусне ли по течението на чувството, или да се скрие зад логиката и страха от болка? Краят на пиесата е неочакван, но напълно логичен в духа на постановката — не слага точка, а многоточие. Зрителят напуска залата с усещането, че е преживял не просто театър, а среща със себе си. „Девет нощи и половина“ не предлага отговори, а въпроси, които продължават да звучат дълго след последния аплауз. Купи билети за „Девет нощи и половина“ постановка, която заслужава да се преживее — с отворено сърце, с доверие към сцената и с готовност да обичаме по-смело. Защото само така, в онази тиха половина на нощта, можем да чуем истинския глас на сърцето. Защо трябва да се види тази постановка? Защото е различна. Защото съчетава изисканата дълбочина на европейската драматургия с жизнеността на модерната българска актьорска школа. Защото ни напомня, че любовта не е просто сюжет, а начин на живот, понякога игра, понякога война, но винаги изкуство.

Театрална постановка ЛАЗАРИЦА библейската притча на Радичков, оживяла на сцената. Завръщане към вечните въпроси. В театралния свят рядко се среща произведение, което да успее да съчетае в себе си толкова силен хумор и такава философска дълбочина, както прави това Йордан Радичков. Неговата „Лазарца“ е точно такава творба – текст, който звучи актуално и днес, защото говори за теми, неподвластни на времето: греха, покаянието, прошката и илюзиите на човека. Новата сценична интерпретация, режисирана от Минчо Събев със сценография на Богдан Гешев, събира в блестящ актьорски състав Димитър Туджаров – Шкумбата, Красимир Демиров, Георги Георгиев и Димитър Петров. Така спектакълът се превръща в едно от най-значимите културни събития на сезона – изживяване, в което смехът и дълбоките размисли вървят ръка за ръка. Йордан Радичков и „Лазарца“ – писателят като съвест на обществото Йордан Радичков е сред най-ярките фигури на българската литература от ХХ век. Неговите произведения често са алегории, в които реалността и митът се преплитат. „Лазарца“ е една от тези творби, които използват библейски сюжет, за да разгледат човешката природа. Лазар е персонаж, който нарушава Божиите заповеди и е принуден да изкупи греховете си. В центъра е идеята, че адът не е място, а състояние на душата – „Адът е да не обичаш вече“. Радичков показва, че човешките илюзии, гняв и гордост ни отдалечават от истинския живот, а покаянието и смирението са единственият път към спасение. Режисурата на Минчо Събев баланс между комично и трагично. Режисьорът Минчо Събев подхожда към текста с уважение и съвременен поглед. Неговата интерпретация не е суха и назидателна, а жива и пълна с енергия. Постановката умело комбинира философската дълбочина на Радичковия текст с комедийната сила на актьорите. Сценичните решения на Събев дават възможност на зрителите едновременно да се смеят и да се замислят. Това е особено видно в начина, по който хумористичните реплики се преплитат с мъдростта на библейските внушения. Сценографията на Богдан Гешев е семпла, но изключително въздействаща. Тя внушава символиката на пътя, на прехода между живота и смъртта, на границата между илюзията и истината. Сценичната среда създава усещане за притча, за пространство, в което времето е условно, а реалността – изпълнена с метафори. Актьорският състав – силата на ансамбъла Димитър Туджаров – Шкумбата Известен най-вече като един от най-обичаните комедийни актьори и сатирици, Шкумбата тук показва нова страна на своя талант. Той умело съчетава хумора с драматичното, изграждайки образ, който е и забавен, и трагичен. Зрителите откриват в него артист, способен да носи философски текст с лекота, без да губи връзка с публиката. Красимир Демиров Демиров добавя стабилност и дълбочина към спектакъла. Неговото присъствие е впечатляващо и придава на сцената тежест и автентичност. Георги Георгиев и Димитър Петров Двамата млади актьори допълват ансамбъла, придавайки свежест и енергия. Те са важен контрапункт на образа на Шкумбата и помагат да се подчертаят различните пластове в текста. Смирение и покаяние „Лазарца“ ни учи, че истинският враг е вътре в нас самите – нашият гняв, нашата гордост. Само когато ги преодолеем, можем да открием мира. Прошката и любовта „Адът е да не обичаш вече“ – тази фраза е централна за посланието на постановката. Тя ни напомня, че без любов и способност да прощаваме, животът губи смисъл. Радичков винаги е бил майстор на това да показва илюзиите и заблудите на човека неговото упорство да вярва в измамни истини. „Лазарца“ е огледало, в което публиката вижда и себе си. Смях и размисъл – реакцията на публиката Зрителите посрещат постановката с възторг. Смехът е заразителен, но веднага след него идва тишината на размисъла. Това е смях през сълзи, който изчиства и оставя след себе си усещане за катарзис. Публиката намира в спектакъла едновременно забавление и духовна храна. Защо „Лазарца“ е актуална днес? В свят, в който често забравяме да се спрем и да се замислим, пиесата на Радичков ни връща към основните ценности – любов, прошка, смирение. Тя е актуална, защото поставя вечните въпроси за смисъла на живота, за илюзиите и истината, за вината и спасението. Купи билети за „Лазарца“ спектакъл, който не оставя равнодушни. Той е едновременно библейска притча, философска драма и комедия, която кара зрителя да се смее и плаче в едно. С участието на Шкумбата, Красимир Демиров, Георги Георгиев и Димитър Петров, под режисурата на Минчо Събев и със сценографията на Богдан Гешев, представлението е културно събитие от най-висок ранг. „Човеко, спри щъкането си и се замисли: как живееш? Смири се!“

Братя Мангасариян – За вредата от образованието, културата и изкуството Ироничен спектакъл, който ще ви накара да се смеете, да се замислите – и обратно „Морето е спокойно, бурята е в главите ни“ – така би започнал този текст, ако трябваше да отрази накратко спектакъла на триото Братя Мангасариян – Силвестър Силвестров, Александър Сано и Владислав Петров. Но този път не става дума само за провокация, а за смело артистично предизвикателство – „За вредата от образованието, културата и изкуството“ е мултимедиен комедиен спектакъл, който, подобно на добре поднесен виц, удря точно в съзнанието, оставяйки ефекта му да кънти дълго след като залата се е изпразнила. Завръщането на триото След дълго отсъствие, Братя Мангасариян се завръщат с нова театрална форма, която съчетава стендъп, видеоарт, музика, абсурдни парадокси и преднамерено наивни разсъждения, които звучат... обезпокоително актуално. Герои от култови видеа в мрежите, превърнали се в мемета, в коментари, в препратки – Зюмбюл, Кулю и Среброто оживяват на сцената, но не просто за да повтарят познати реплики, а за да надградят една теза, която звучи като парадокс: ами ако образованието, културата и изкуството не са ни от полза? „За вредата от образованието, културата и изкуството“ не е опит за неуважение към ценностите на съвременното общество, а изследване на това какво реално означават тези думи в контекста на днешната объркана реалност. Спектакълът задава въпроси, които всички си мислим, но не винаги изричаме – защо всъщност учим? Какво е „култура“ в ерата на TikTok? Може ли изкуството да промени света или вече просто го забавлява? Спектакълът е изграден в модерна мултимедийна форма, с внушителна визия и впечатляващи видео ефекти (мултимедия от Владислав Петров), с автентичен музикален саундтрак, създаден от Антони Рикев – WahTony, и костюми, дело на Pierlucci, които изграждат стилистика на уж лековатия кич, зад който се крие добре изчислен коментар. Режисьорски консултант е самият Теди Москов – име, което вече подсказва много за жанровата гъвкавост и вкуса към интелигентната провокация. Актьорско участие Силвестър Силвестров (Зюмбюл) е в блестяща форма познатата му енергия и хумористично присъствие на сцената тук са подсилени с доза самоирония и почти философска дълбочина. Александър Сано (Среброто) е брилянтен в ролята на балансьора, който редува сарказъм с искреност, а Владислав Петров (Кулю) е движещата сила на техническите експерименти и нетипичния ритъм на представлението. Заедно те създават спектакъл, който е едновременно фарс и диагноза на обществената действителност. Посланието: Комичното тук е само инструмент. Под неговия блясък стои едно по-дълбоко послание – за липсата на критическо мислене, за подмяната на стойности с ефекти, за иронията като защитен механизъм в свят, който често не допуска искреност. Спектакълът не обвинява публиката, не поучава. Просто поставя въпросите на масата – с усмивка, и с намигване. Или както самите актьори казват – „Няма правилен отговор. Но има много грешни.“ Актуалност и провокация Провокациите в постановката не са само театрални. Те засягат директно чувствителни теми – политическа апатия, културен упадък, размиване на авторитети. Именно това прави спектакъла толкова интересен и различен – той не е просто комедия, а катализатор за мисъл. Публиката може да не се съгласи с всичко на сцената, но със сигурност няма да остане безразлична. Купи билети за „За вредата от образованието, културата и изкуството“ спектакъл за хората, които са готови да се смеят на себе си. За тези, които търсят повече от забавление – търсят смисъл, търсят разговор. Това не е просто шоу, това е социална сатира, поднесена по най-добрия възможен начин – с талант, с чувство за мярка и с желание за размисъл. Премиерата във Варна на 10 юни в Летния театър ще бъде не просто събитие, а празник на артистичното различие. Публиката не само ще аплодира актьорите – тя ще бъде част от разговора. А от какво друго се нуждаем днес, освен от откровен разговор – с усмивка и с отворен ум?

Концерт-спектакълът „Валсът на розите“ – Евгени Генчев и магията на музикалното въображение Съществуват концерти, които впечатляват. Има и такива, които се запомнят. Но понякога се появява спектакъл, който не просто остава в съзнанието, а дълго време резонира в душата. Такъв е случаят с „Валсът на розите“ – най-новият проект на виртуозния пианист Евгени Генчев, който през това лято обещава да се превърне в едно от най-значимите културни събития в България. В центъра на тази необикновена музикална вечер стои не просто талант, а артист със смелостта да разказва лични истории през езика на музиката. „Когато розите танцуват“ не е просто концерт, а музикален моноспектакъл – концептуално пътешествие през класиката, фолклора, съвременността и вътрешните светове на човека. Това е спектакъл, в който всяка нота е дума, всеки акорд – изповед, а всяко движение – жест на споделяне. Евгени Генчев – артист извън клишетата Наричат го „виртуоз“, „новатор“, „класически бунтар“ – определения, които сами по себе си не са достатъчни, за да опишат мащаба на артистичната фигура на Евгени Генчев. Завършил престижни академии в Лондон и Виена, с международни отличия, аплодисменти от най-престижните сцени и признание както от критиката, така и от публиката, той съчетава в себе си класическата школа и експерименталната дързост на съвременния творец. Но може би най-важното е, че Генчев никога не свири „по задължение“. Всяка негова интерпретация, всеки проект, е израз на вътрешна нужда, на артистична потребност от комуникация. И точно затова „Валсът на розите“ е нещо повече от поредната концертна изява – то е отражение на лична и емоционална зрялост, резултат от дълбоки творчески търсения и открития. Концертът като разказ – между класицизъм и интимност „Когато розите танцуват“ не започва с гръм и фанфари, а с тишина. Тишина, която ни приканва да спрем, да вдишаме, да се настроим. И точно в тази тишина се ражда първата нота, първото движение на розата, първият импулс към танца. Програмата на спектакъла включва подбрани класически шедьоври – от Бах, Бетовен и Шопен до Лист, Рахманинов и Скрябин – но и български фолклорни мотиви, съвременни аранжименти, оригинални композиции. Тези контрасти не са случайни – те създават диалог между стилове, епохи и емоции. Като музикален хореограф, Евгени изгражда динамика между меланхолията на миналото и пулса на настоящето. Изключително въздействащи са моментите, в които класическата строгост преминава в народна мелодия, а традиционният ритъм се трансформира в джазова импровизация. Това не е просто „свеж прочит“ на класиката – това е заявка за нов музикален език, който не познава граници. Когато сцената се превръща в интимен дневник Едно от най-впечатляващите качества на „Валсът на розите“ е способността на Евгени Генчев да превърне голямата сцена в интимно пространство. Със завидна лекота той съчетава изразителна пианистична техника с театрална пластичност. Без думи, но с изразителна мимика, жестове и сценично присъствие, той разказва истории – за детството, за първите срещи с музиката, за любовта, за раздялата, за мечтите. Публиката не просто слуша – тя съпреживява. Виждаме как розите танцуват в съзнанието му, как се раждат от тъгата и се разлистват в надежда. Виждаме как клавишите не просто звучат, а горят – понякога тихо, понякога като буря. Сценография и атмосфера Сценичният дизайн е минималистичен, но въздействащ. Основният фокус е върху пианото и изпълнителя, но атмосферата се допълва от прецизно насочени светлини, ефирни визуални проекции и умело използване на сенки. Цветовата палитра се променя според емоционалния заряд на отделните музикални картини – от сини, мъгливи тонове в меланхоличните пасажи, до ярки, червеникави избухвания в моментите на страст и триумф. В определени моменти на сцената се появяват символични елементи – разцъфваща роза, птица в полет, дъждовни капки – визуални метафори, които подчертават вътрешния наратив на спектакъла. Музиката се слива с образа, звукът с визията, а залата с вътрешния свят на артиста. Философията на розите и танца Заглавието на спектакъла е многопластово. Розата – универсален символ на любовта, красотата, страданието и прераждането – тук придобива нова функция. Розите танцуват, когато душата проговаря. Когато музиката докосва най-фините струни на битието. Когато се осмелим да чувстваме. А танцът – това е не просто движение, а освобождаване. Бягство от рационалното. Прегръдка на емоцията. По думите на самия Евгени Генчев, този спектакъл е „опит да се опише онова, което не може да се каже“. А именно – копнежът. По съвършенството, по хармонията, по връзката между хората чрез изкуството. Това е мисията на концерта – не просто да забавлява, а да докосва, да лекува, да събужда. Освен артистично постижение, концертът носи и важна културна и образователна стойност. Чрез този проект Евгени Генчев достига до публика, която иначе може би не би потърсила класическа музика. Той доказва, че класиката не е елитарна, че не изисква специална подготовка, а само отворено сърце. В свят, в който вниманието е фрагментирано, а културните стойности често са поставени на изпитание, спектакли като този имат силата да възпитават вкус, чувствителност и стремеж към духовна дълбочина. Купи билети за  концерт „Валсът на розите“ Когато изкуството разцъфва в сърцето, състояние на духа, в което думите отстъпват място на звука, а емоциите се разказват чрез музика. С този проект Евгени Генчев доказва, че е не само блестящ пианист, но и визионер – артист, който умее да създава смисъл, да предизвиква диалог и да оставя следа. Вярно е – розите танцуват. Но само когато сме готови да ги видим. Да ги чуем. Да се оставим на музиката. На танца. На чудото на изкуството. А ако някога сте се чудили какво е да преживееш концерт, който едновременно да те разплаче и вдъхнови, не пропускайте да преживеете „Когато розите танцуват“. Защото това не е просто спектакъл – това е покана да почувстваме живота по-силно. Да го изсвирим. Да го изиграем. Да го изживеем. Освен като виртуозен пианист, Евгени Генчев стана широко популярен сред българската публика и с участието си като главен герой в риалити формата „Ергенът“ – сезон 2. В тази необичайна за класически артист роля, той показа своята чувствителност, харизма и откровеност, с които спечели симпатиите на хиляди зрители. Макар контекстът на предаването да бе далеч от класическата сцена, Евгени не предаде себе си и изкуството, което представлява – напротив, той доказа, че артистичността и дълбочината могат да бъдат пренесени и в попкултурна среда. „Ергенът 2“ разкри нови страни от личността му, а за мнозина това бе първа среща с неговата музика – което само потвърждава, че талантът намира път към сърцата на хората по най-разнообразни начини.