Програма

За всяко нещо има първи път – така казва народа. За първи път момчето става мъж, за първи път някой може да срещне любовта, за първи път една малка случка може да ти посочи правилният път, за първи път може да те споходи щастие. Много неща могат да се случат за първи път един следобед в една хотелска стая. И всеки човек може да открие нещо за себе си за първи път гледайки театрално представление. Когато актьорите са Албена Михова, Стефания Кочева, Васил Драганов и Роберт Янакиев може да е сигурен, че ще го разсмеят и развълнуват до сълзи. Всичко това ще ви се случи, ако гледате авторският спектакъл на Орлин Дяков „За първи път“.

Театър "Българан" и "Гранде Арт" продължават традицията да организират и представят на варненската публика спектакли, които имат не само развлекателен, но и възпитателен характер.  Големия великденски фолклорен концерт "Празник с песента" ще се състои на 5 април в зала 1 на Фестивален и конгресен център от 19.00 часа. Участие в него ще вземат "жената-глас" и радетел на народната ни музика - Нелина и световноизвестния квартет "Славей" - проект на Надка Караджова. Ще чуете както традиционни класики от областта на българската народна песен така и съвременни интерпретации и многогласово акапелно пеене. Не пропускайте този вълнуващ спектакъл, към който се присъединява и Фолклорен ансамбъл "Варна".   

„Киното е като жената – с нейните моменти на светлини и мрак!“ Фредерико Фелини   Някога питали ли сте се какво се случва след края на едно представление? Какво се крие там, зад сцената? А в ума на актьорите?  Понякога трудно си даваме сметка какво блуждае в главата на един артист, отвъд неговите множество лица. Животът стоящ пред вратите на театъра го среща и грабва със себе си. Точно този живот извайва последната гънка на поредното лице на актьора. Това превръща театъра в живот, в дом. Всичко в театъра е една магия. „Представление и половина“ ни разкрива тайните на тази магия. Представлението ни разхожда из преживяванията и размислите на четиринадесет актриси. Тези величествени жени ни отвеждат в свят наречен реалност. Свят изпълнен с много вълнения, радост и тъга. Както и в онази половина, наречена душа, талант и вдъхновение. „Представление и половина“ трябва да се гледа, да се изживява, да се гмурнеш в него и да ти се прииска да останеш, дори и след финала. Там, където в тъмнината на спуснатата завеса и угасения прожектор, Актрисата сваля своя грим пред огледалото, носещо аромата на етер и пудра. Там, където сваля от себе си Жулиета, Нора, Нина Заречная, Бланш Дюбоа. Там в оглушителната тишина, след аплодисментите, където се сливат ТЯ и тя – АКТРИСАТА и жената. Там, където започва новото представление – живот!   Филмът “Осем и половина” на Федерико Фелини излиза на екран преди 60 години. “Представление и половина” отбелязва този юбилей. Във филма един творец търси изгубеното вдъхновение, изчезналия смисъл. На финала, когато героят признава и приема своята криза, своето объркване, вдъхновението се връща и разпилените фрагменти на живота му образуват вълнуваща картина. Нашето представление събира разпилените изповеди на актрисите от трупата на театъра, със същата надежда, техните смешни и тъжни истории. Разбира се, съизмерването с кинематографичния шедьовър е невъзможно, затова на него отдаваме почит, а към собствения си опит се отнасяме колкото сериозно, толкова и самоиронично. Но така или иначе иронията не скрива нашата искрена любов към публиката, която за нас е… В края на спектакъла казваме какво е.

В “Преспанските камбани”, като че ли самия автор се припознава в ролята на учителя Райко Вардарски. Пристигнал в Преспа направо от Анадола, заточен за четири години от каймаканина на Струмица, той остава с едно око след поредния побой, но това искрящо око реже като нож, влиза в сърцата на хората и разгаря отново жаждата им за свобода и достоен живот. Райко Вардарски става съвест на Лазар Глаушев - той е огледало, което не знае пощада, като прибавим и невъзможната му любов към Ния, идеята му за освобождение със собствени сили и средства, става все по примамлива и безрасъдна. И преди да надене сам въжето на шията си го чуваме да шепне: “Защо така бързо угасна силата в сърцето ми, която ме водеше през целия ми живот...Този страх от гроба - тая немощ на сърцето, тая тъга...Няма връщане назад, няма пробуждане от тоя мъчителен сън...Ще потъна в него, но никой не може да ми отнеме оня сладостен звън на камбаните, когато за пръв път дойдох в Преспа, качих се върху дъсчения под на камбанарията, оплетох около ръцете си дебелите въжета и ...замахнах...Разбуди се граде...Разбуди се народе...”

В него има любими откъси от моите спектакли  Som Faves, Лили Хендел, P project, Facebok theatre, I-cure, Selfie concert, In Hell with Jesus, Avoiding Delifeath и др. които съм имал удоволствието да играя по целия свят през последните 15 години. Ще включа избрани текстове от Лирика и Педератуси. И разбира съм подбрал BEST OF моите английски, руски и български песни. За първи път спектакълът е на български!  

В “Черното пиле” Мариус Куркински включва три разказа на Хайтов - "Мерак", "Пазачът на Овесената нива" и "Черното Пиле" "Хора, които живеят трудно, страдат, понякога изпадат в грехове, но винаги търсят разкаяние и никога не пропускат великите мигове на радост и любов." "В разказите на Хайтов душата на българина е много чиста и неопетнена, там хората не са нагазили в никакви отношения с комерсиалното, в същото време страдат от живота, но не се жалват, а го преборват", споделя Мариус.

Напред – към корените ни! 2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си. Първо истерично се впуснах в преоткриване на антиутопията „1984“. Светът, предсказан от Оруел стремително се превръщаше в  плашеща реалност. „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Свряни в ъгъла, зачакахме… да ни отмине… онази с косата… Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“ през 1944г. Физически изтерзан и изолиран от реалния свят, великият български писател, вероятно в тези мъки ражда „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“. Потопих се в неговото необятно и родолюбиво творчество. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които бягат от зверствата и палежите, извършвани от гръцката войска… Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис… Пътят на спасението от безумието на света за мен бе да потърся онези свои разбъркани корени. Инстинктивно това направих. Драматизациите, които се родиха, вече пренасяме на театралната сцена. Там отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас… В „Железният светилник“ многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност“, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи  на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!

Напред – към корените ни! 2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си. Първо истерично се впуснах в преоткриване на антиутопията „1984“. Светът, предсказан от Оруел стремително се превръщаше в  плашеща реалност. „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Свряни в ъгъла, зачакахме… да ни отмине… онази с косата… Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“ през 1944г. Физически изтерзан и изолиран от реалния свят, великият български писател, вероятно в тези мъки ражда „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“. Потопих се в неговото необятно и родолюбиво творчество. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които бягат от зверствата и палежите, извършвани от гръцката войска… Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис… Пътят на спасението от безумието на света за мен бе да потърся онези свои разбъркани корени. Инстинктивно това направих. Драматизациите, които се родиха, вече пренасяме на театралната сцена. Там отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас… В „Железният светилник“ многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност“, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи  на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!

ОЩЕ ПО-РЕДКИ ТЪПАНАРИ Неочакваното продължение на спектакъла “Редки тъпанари” с още по-неочаквани нови обрати и герои. По мотиви от филмите на Марио Моничели, Дино Ризи и Пиетро Джерми. Режисьор: Теди Москов Сценография и костюми: Свила Величкова и Ванина Цандева Музика: Антони Дончев Участват: Мая Новоселска, Роберт Янакиев, Явор Бахаров, Ясена Господинова, Ивайло Спасимиров, Петя Венелинова, Ивана Керанова, Ростислав Панков Гастрол на ДТ "Сава Огнянов"

В комедийното шоу "З@щото съм известен", Фицата ще ви размаже от смях, споделяйки всякакви случки и размисли от неговия живот! Това не е биографична изповед, а бегло надникване в главата на един талантливи обичан от публиката артист Подгответе се за пикантни откровения, истории зад кадър, инфлуенсърски премеждия и всичко това представено с голяма доза самоирония и смях