Програма

От 1996 година насам, “Монолози на вагината” на Ева Енслър не слиза от театралните сцени и продължава да бъде част от големия наложителен дебат, свързан с насилието върху жени и санкциониращите социални стереотипи, базирани върху сексуалността, а в по-общ смисъл – с темата за човешкото достойнство и правото на щастлив пълноценен живот, което не може да бъде отказвано на никого.Пиесата е преведена на десетки езици и се играе в над сто държави по целия свят. Почерпили вдъхновението си от документирани интервюта, включващи реални женски признания, в монолозите се добавят нюанси и смислите се обогатяват с времето, така че актуалността на посланието е винаги налична - то не спира да играе своята роля и да лекува болките на съвремието. Не случайно в статия на “New York Times”, публикувана повече от двайсет години след първата постановка, се отбелязва, че “Никой час, прекаран в театъра напоследък, не е оказвал по-голямо световно въздействие”. Актрисите с доказан талант и широка популярност, както и режисьорското решение, представят достоверно изповядани проблеми, които иначе са трудно споделими или пък умишлено заглушавани от ретроградния заговор на затвореното общество. С оглед консервативните специфики на нашата народопсихология, подновяването на темата, разкрита така вълнуващо от женските образи, е наш артистичен дълг. Не би трябвало подобни въпроси да бъдат забравяни, а техните отговори да се утаяват на дъното в общественото съзнание, докато то бива агресивно атакувано от враждебни на свободата и хумаността социално-политически доктрини “Монолози на вагината” е определян като текст, изпълняващ важна политическа мисия със средствата на изкуството, а не само като продукт на развлекателната индустрия. Стоян Радев Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

Ти, който четеш тези редове, не си просто зрител! Ти имаш уникалния шанс да бъдеш сценарист и режисьор на това, което ти предстои да видиш. Какво е то? “Ножица-трепач” е една пиеса, в която всяка вечер се извършва убийство. Жертвата е известна пианистка, а заподозрени са всички, които са я познавали. Всеки от тях има мотив, но извършителят е един. Започва разследване, в което и ти можеш да участваш и да решиш отговора на загадката. “Ножица-трепач” е уникално динамично представление, което нито веднъж не се повтаря. Защото всеки път действието взема различен обрат. Благодарение на теб- зрителя. “Ножица-трепач” е любимата комедия на Америка. Играна е повече от прочутите спектакли “Котките” и “Клетниците”. “Ножица-трепач” е гледана от 6 000 000 души по света и счупи рекордите по зрителски интерес и в България. На 24 ноември спектакълът се изигра за 100-ен път на сцената на театър "Българска армия".Формулата на този успех стъпва на касовата американска комедия с отворен финал. За зрителите остава удоволствието да разнищват едно престъпление и сами да определят с гласуване каква да бъде развръзката на криминалното уравнение.

Ревизия: „Проверка, преглед на работата на учреждение или на отделно лице с цел да се установи законосъобразността, правилността на действията им." Никой не обича да бъде проверяван. Особено ако има защо. Още в заглавието на пиесата Гогол поставя пред нас фигура, водеща след себе си "възмездието". Очаква ни комедия, пропита от страх, подозрения, нелепа наглост, стрес и откровена глупост.

Съвременна и изключително забавна история, с интелигентен хумор, енергичен сюжет и запомнящи се герои – запазената марка на автора на хитовия спектакъл „Умопомрачение“. Браян е напълно доволен от еднообразието на брачния живот, но Мери търси повече емоции в неособено вълнуващото си ежедневие и ги намира, когато най-неочаквано на прага на дома им се появява бившето й гадже от колежа, Питър… или пък той съществува само във фантазиите й? И ще успее ли младичката Тори, представяща се за въображаемата любовница на Браян, да възпламени отново искрата в позавехналите семейни отношения? Отговор на този и други въпроси за ревността, брака и живота ще ви даде романтичната комедия „Ревност“, която ще внесе свеж полъх в забързаното ви ежедневие и може би ще ви се прииска да имате и вие такива фантазии.

Напред – към корените ни! 2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си. Първо истерично се впуснах в преоткриване на антиутопията „1984“. Светът, предсказан от Оруел стремително се превръщаше в  плашеща реалност. „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Свряни в ъгъла, зачакахме… да ни отмине… онази с косата… Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“ през 1944г. Физически изтерзан и изолиран от реалния свят, великият български писател, вероятно в тези мъки ражда „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“. Потопих се в неговото необятно и родолюбиво творчество. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които бягат от зверствата и палежите, извършвани от гръцката войска… Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис… Пътят на спасението от безумието на света за мен бе да потърся онези свои разбъркани корени. Инстинктивно това направих. Драматизациите, които се родиха, вече пренасяме на театралната сцена. Там отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас… В „Железният светилник“ многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност“, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи  на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!

Музикална драма, мелодрама, моралите? Трудно е да се определи съвсем точно жанра на пиесата на украинската авторка Мария Ладо - Съвсем проста история. Но от доста години тя се играе на много европейски и световни театрални сцени и неизменно получава горещото одобрение на публиката и дълъг сценичен живот. Само дето авторката много умело е вплела в сценичното действие хора и животни. Животни, които винаги отиват на небето и хора, за които това не винаги е така. И на фона на безусловния морал на животните, успява да постави много въпроси за нас, хората - доколко десетте божи заповеди успяват да регулират съвременния ни живот, доколко сме способни да обичаме, да сме толерантни към различните, да живеем като общество. Всъщност една не толкова проста история. Освен основната част на трупата, на сцената отново ще видим прекрасната Тони Димитрова, а великолепната музика към спектакъла е сътворена от гост композитора Мариан Нечак.