Програма

Липса на емпатия, повърхностен чар и високо самочувствие са само част от чертите, които могат да формират, както един сериен убиец, така и най-успешния мениджър. За това не е изненада, че идеите на шведски психолог, използвани от испанския драматург Жорди Галсеран, получават толкова добронамерен прием сред зрителите.  В една от последните си постановки, режисьорът Пламен Панев направи своята версия на текста му и покани Николай Урумов, Асен Блатечки, Светлана и Христо Бонин да станат част от екипа на комедията, която е чудновата смесица между психотрилър, криминале, интелектуален ребус и риалити шоу.  Ярката комедия "Мръсното копеле" е спектакъл, фокусиращ се върху бруталните взаимоотношения между големия бизнес и малкия човек, готов да жертва морала заради кариерата и доброто заплащане. Спектакъл, изпълнен с много интрига, много изненадващи обрати,много смях, забавление и различни типажи. А зрителите имат възможността да участват с предположенията си как ще завърши той – кой е подставеното лице? Будете съучастници в това забавление!

Напред – към корените ни! 2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си. Първо истерично се впуснах в преоткриване на антиутопията „1984“. Светът, предсказан от Оруел стремително се превръщаше в  плашеща реалност. „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Свряни в ъгъла, зачакахме… да ни отмине… онази с косата… Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“ през 1944г. Физически изтерзан и изолиран от реалния свят, великият български писател, вероятно в тези мъки ражда „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“. Потопих се в неговото необятно и родолюбиво творчество. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които бягат от зверствата и палежите, извършвани от гръцката войска… Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис… Пътят на спасението от безумието на света за мен бе да потърся онези свои разбъркани корени. Инстинктивно това направих. Драматизациите, които се родиха, вече пренасяме на театралната сцена. Там отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас… В „Железният светилник“ многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност“, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи  на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!

Оскар Уайлд обичал да повтаря: “Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят, а творецът - единственият човек, който никога не е сериозен”. “Колко е важно да бъдеш сериозен” е най-виртуозно забавната комедия на Уайлд. Сюжетът на пиесата се завърта около сърдечните вълнения на две млади аристократични двоайки. В преследване на любовта си те устремно прелитат през комични недоразумения и абсурдни препятствия. Например - играта с името Ърнест (в превод на български - сериозен), което се оказва абсолютно условие за взаимна щастлива любов...Или пък - как в едно благородно английско семейство ще влезе млад мъж с неизвестен произход, за когото се знае само, че е намерен в пътна чанта в гардероба на гара “Виктория”... Всички участници в тази несериозна игра със сериозни неща са остроумни, духовити, преизпълнени с ведро желание за живот и щастие. Елегантен каприз на случайността, която си играе с любовта... Едно представление, което ще ви достави удоволствието на чаша шампанско - опияняващо и игриво.

В “Преспанските камбани”, като че ли самия автор се припознава в ролята на учителя Райко Вардарски. Пристигнал в Преспа направо от Анадола, заточен за четири години от каймаканина на Струмица, той остава с едно око след поредния побой, но това искрящо око реже като нож, влиза в сърцата на хората и разгаря отново жаждата им за свобода и достоен живот. Райко Вардарски става съвест на Лазар Глаушев - той е огледало, което не знае пощада, като прибавим и невъзможната му любов към Ния, идеята му за освобождение със собствени сили и средства, става все по примамлива и безрасъдна. И преди да надене сам въжето на шията си го чуваме да шепне: “Защо така бързо угасна силата в сърцето ми, която ме водеше през целия ми живот...Този страх от гроба - тая немощ на сърцето, тая тъга...Няма връщане назад, няма пробуждане от тоя мъчителен сън...Ще потъна в него, но никой не може да ми отнеме оня сладостен звън на камбаните, когато за пръв път дойдох в Преспа, качих се върху дъсчения под на камбанарията, оплетох около ръцете си дебелите въжета и ...замахнах...Разбуди се граде...Разбуди се народе...”

Един разказ на най-важните уроци за живота и смъртта, които научаваме, когато най-малко очакваме. Едно пътешествие, което ще ви отведе на най-важните кръстопътища във вашия живот. Една история, вдъхновена от въпросите, които си задаваме от векове и чиито отговори все още търсим. Една вдъхновяваща притча за страданието и просветлението и пътя, който помирява човека със самия него. Не пропускайте във Варна завръщането на моноспектакъла на живота, разказан от големия актьор Мариус Донкин, по бестселъра на Ерик-Еманюел Шмит "Господин Ибрахим и цветята на Корана".

,,13 причини до Нашенец!“ Всичко започна като си мислех, че съм Дон Жуан (,,Дон Жуан" - 1993). Скоро след това с много трепет изпълних песента на всички песни (,,Песен на песните"- 1993)! Срещнах тайнствена дама, която ми помогна да стъпя на голямата сцена и да се запозная с многобройните зрители (,,Дамата с кученцето" - 1996). И до днес не разбирам, как съм събрал смелостта да пристъпя към Новия завет (,,Евангелие по Матея" - 1997). Това ми помогна да намеря човека в себе си (,,Самият човек" - 1999)! Сънувах, че съм се събудил (,,Сънят" - 2001). Събудих се и претърпях сътресение (,,Сътресение" - 2006)! От него научих много, както за моите предци, така и за съвременната българска публика (,,Български разкази" - 2010). По-късно проумях, че неусетно съм се превърнал в смешен човек, който отново сънува (,,Сънят на смешния човек" - 2014). Окончателно достигнах до истината! Аз съм просто артист, заключен в театъра след края на поредното представление и не мога да изляза в реалността (,,Юбилей" - 2015). Тогава на сцената кацна черното пиле и отново ме понесе на крилете на театъра (,,Черното пиле" - 2016)! Играх, играх, играх и стигнах до (,,Мариус 50" - 2019). Ще потърся причините в ,,Нашенец"! Мариус Куркински 30 години - моноспектакли    

Телевизионната звезда Мария Игнатова стъпва за пръв път на театрална сцена в комедията на Иво Сиромахов „Българската литература накратко“. Действието на пиесата се развива в класната стая на едно училище. Трима учители (в ролите - Мария Игнатова, Ненчо Илчев и Антоан Петров) са изправени пред предизвикателството да преподадат цялата българска литература атрактивно и модерно, така че да бъде разбрана от съвременните ученици. Учителите всеотдайно разиграват конфликтите между Иван Вазов и Пенчо Славейков, Йовков и Елин Пелин, любовния триъгълник между Яворов, Лора и Мина и правят инсценировки на моменти от „Под игото“, „На браздата“, „По жицата“. През смях и горчива ирония „Българската литература накратко“ разказва за абсурдната ситуация в българското образование и нелепостите, с които се сблъскват ученици и учители. Приятно гледане !

„С гръб към залеза“ е спектакъл, който разказва две различни любовни истории, през погледа на всеки един от участниците в тях. Действието ще ни срещне с четирима герои - професионален готвач със собствен ресторант и телевизионно шоу; неговата асистентка, по която той е силно увлечен; световно известен пианист; писателка, която издава книга-бестселър (описващ провалената връзка между нея и пианиста). Благодарение на новата книга, съдбите на четиримата се преплитат. Те започват да общуват и споделят всичко, което всеки един от тях смята за истина и за свои емоционални права, на които настоява и брани.  Имено това ражда нелепи, неудобни, красиви и вълнуващи ситуации и мечтания. Съдбата на всеки един от героите е уникална, странна, смешна и покъртителна. Двама мъже и две жени разговарят за любовта, за разминаванията, за разделите и за красотата. Една ужасно нежна и страшно смешна история  за красивата страна на тъгата, за залезите, танцуването и готвенето като изкуство. 

Две двойки. Приятелство. Предателство. Подозрение. Истина или... лъжа   Алис е забелязала най-добрия приятел на мъжа си с друга жена и е изправена пред мъчителна дилема: трябва ли да каже на приятелката си какво е видяла или не? Съпругът й Пол се опитва да я убеди, че е наложително да скрие истината и полага всички сили, за да докаже, че лъжата е истинско изкуство... Дали го прави, за да защити приятеля си? Или самият той има тайни за криене?... Или може би самата Алис има своя тайна и се опитва да го принуди да признае собствените си лъжи, за да прикрие своите? Трудно е да се каже... Някои истини е най-добре да бъдат казани. Или може би не?   „Лъжата” е комедия за истината. За предимството да я прикриеш и за недостатъците от разкриването й.    Пиесата на френския драматург Флориан Зелер се превръща в световен театрален хит без да дава категоричен отговор на тези вечни въпроси. Изиграна от блестящ актьорски състав на българска сцена,  брилянтната френска комедия се превръща в незабравимо театрално преживяване, което със сигурност не бихте искали да пропуснете. 

„КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ” не е първоначалното заглавие на Георги Марков. За пръв път комедията е отпечатана през 1965 година в издание на Комитета за култура като „Ние котараците” – заглавие, под което е и първата постановка на пиесата в театър „Трудов фронт”, с актьора Юрий Яковлев. За съжаление, същата година театърът затваря и до премиера така и не се стига. През 1966 година в сп. „Театрална библиотека”, пиесата на Георги Марков е публикувана вече със заглавието „КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ”. Интересно е, че дори тази безобидна комедия, обрисуваща една провалена „свалка” на трима типични представители на градската бохема от периода на 60-те години в София, предизвиква много коментари и противоречиви оценки. Някои съвременници на епохата, виждат себе си в образите на героите, за които емблематичните по онова време заведения – кафето на „Кристал”, „Прага”, „Астория” ... са не само места за срещи, а и сцена за лична изява пред дамите от градския елит. Други се припознават в обсъжданите от тях персонажи... В крайна сметка немалка част от „критиката” гръмко протестира срещу публикуването на пиесата. Въпреки това в следващите години „КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ” се играе в Габрово, както и на сцената на Хасковския театър, където режисьор е Еди Шварц, а ролите се изпълняват от Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев. Комичният сюжет на „КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ” ни пренася в София през 1966г. в апартамента на Милчо (Юлиан Вергов) – 43 годишен, началник на рекламно бюро. Намираме го там заедно с „авера му” – 43 годишния Милко (Иван Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени случайно през деня, на кафе по „Раковска” ... Напътствията на доста по-опитния в свалките Милчо почти вдъхват кураж на Милко, който макар и архитект е довел кариерата си до заветната длъжност „завеждащ техническата документация на службата”, а по отношение на жените е крайно неопитен. В кулминацията на подготовката, в апартамента пристига, неканен и третият им приятел – 43 годишният Минко (Моню Монев), научен сътрудник по старобългарски. Неговото съкровено желание е да избяга от „семейния уют”, в чиито окови скоро е попаднал и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната неочаквана развръзка пораждат куп нелепи и смешни ситуации. Една, на пръв поглед, непретенциозна среща, напомпана с много претенция.