ДВЕ ОБИКОЛКИ В ПАРКА

Театралната постановка ДВЕ ОБИКОЛКИ В ПАРКА

се отличава с прецизно изградени персонажи, в чиито противоречия и емоционални колебания се оглежда самият живот. В първата част, образът на Леон, изигран от Георги Къркеланов, е зареден с непримирим сарказъм и уязвимост. Срещата му с Маргарет, в изпълнение на Поли Недкова – една полицайка с неочаквано ранима душа – се превръща в своеобразен дуел, в който хуморът е щит, а самотата – оръжие. Сцените между тях са наситени с жизненост и ритъм, но между редовете прозират безмълвни молби за разбиране и свързаност.

Човешките отношения често се раждат от неочаквани срещи

точно такива, които могат да променят живота или поне да му върнат искрата.
Театралната постановка „Две обиколки в парка“ по пиесата на Мърей Шизгал, в превод на Гергана Дойнова и под режисурата на Стефан Спасов, е комедия, която съчетава смях, трогателност и дълбоки житейски прозрения. Продукция на Театър „Българска армия“, спектакълът разказва две самостоятелни истории, в които героите се лутат между самота, любов, неудобства и въпроси, които всички си задаваме в тишината на вечерите.

Първата част на постановката ни среща с Леон

(в ролята Георги Къркеланов) – актьор с напрегнато ежедневие, и Маргарет (Поли Недкова) – самоуверена полицайка, чиято първа реакция е винаги вдигнатата в защита ръка.

Сблъсъкът между тях започва с банален сигнал

за нарушаване на тишината, но скоро се превръща в неочаквано искрена среща между двама души, които отчаяно търсят близост. Хуморът в диалозите е остър и забавен, но с всяка реплика се разкрива по нещо от ранимата същност на героите.

Леон и Маргарет не са карикатурни образи

те са реални, уязвими, изпълнени с надежда и страх, като всички нас. Срещата между тях е красива демонстрация на това, че любовта може да се роди там, където най-малко очакваме – дори в рамките на две обиколки в парка.

Във втората част срещаме Еди и Гас

(изиграни от Стефка Янорова и Георги Кадурин) – дългогодишна двойка, която се опитва да вдъхне живот на застоялата си връзка. Техният опит да възстановят страстта си с помощта на абсурдни „упражнения“, предписани от терапевт, предизвиква лавина от смях, но и провокира важни въпроси за това какво се случва, когато любовта се трансформира в навик. Ролите на Янорова и Кадурин са наситени с нюансите на дългогодишна обич, но и на разочарование, пропуснати думи и неизказани емоции. Това е комедията на зрелостта, в която смехът е израз на тревожност и надежда.
Актьорите блестят в дуел от чувства, превръщайки сцената в арена на искрени емоции и житейски иронии.

Особено впечатляващо е присъствието на Дони – Добрин Векилов

който не само участва в спектакъла, но е и автор на оригиналната музика. Неговото музикално присъствие обгръща сцените със специална енергия – мелодиите създават контраст между трагикомичното и романтичното, между онова, което е и онова, което можеше да бъде.

Сценографията и костюмите на Нина Пашова са изчистени,

но много въздействащи – точно като вътрешния свят на героите, които се събличат емоционално пред публиката. Пространството на сцената се променя динамично – веднъж превърнато в артистичния безпорядък на актьорски апартамент, после в апартамента на семейна двойка, в който любовта е спряла да говори. Хореографията на Катя Тошева, макар и пестелива, е инкорпорирана елегантно в сценичното действие, създавайки усещане за ритъм и вътрешна динамика.

Режисьорът Стефан Спасов успява да вдъхне живот

на тази двупластова комедия по начин, който не просто предизвиква смях, а води до осмисляне. Това не е поредната романтична или семейна комедия – това е спектакъл за всички онези моменти, в които се опитваме да се сближим, докато светът около нас се разпада в рутината или очакванията. Спасов балансира лекотата на репликите със сериозността на подтекста – нещо, което прави постановката дълбоко емоционална и разпознаваема.

Купи билети за „Две обиколки в парка“

Публиката аплодира постановката не само заради известните имена в актьорския състав, но и заради това, че се разпознава в героите. Зрителите си тръгват от театъра усмихнати, но и замислени – дали понякога не трябва просто да направим още една обиколка в парка, за да си спомним защо сме избрали човека до себе си.
В този спектакъл любовта е хаотична, шумна, тиха, неловка, вдъхновяваща и – най-вече – човешка. А смехът се оказва най-добрият начин да я изразим и приемем такава, каквато е – несъвършена, но безценна.