"Железният светилник" е театрална постановка,
базирана на романа на Димитър Талев. Драматизацията и режисурата са дело на Бойко Илиев, а в участието се включват: Бисер Маринов, Мариела Топалова, Марияна Бранкованова, Николай Сяров, Ралица Нейкова . Снимките са на Евгени Марков.
Постановката "Железният светилник" представя пътешествието на зографа Рафе Клинче през живота му, от детството му във Варна до битката при Рупника през Балканската война. Зрителите ще бъдат пренесени в миналото и ще видят как любовта, войната и националните проблеми влияят върху живота на Рафе Клинче и хората около него.
Димитър Талев е известен български писател,
чиито творби обрисуват живота на българите през XIX и XX век. "Железният светилник" е един от най-известните му романи, в който той изобразява тъмната страна на живота на българите, живели в неволя, страх и несигурност. Но романът завършва с любовната история на Рафе Клинче и Ния, която остава като символ на надежда и жизненост.
Постановката "Железният светилник" е едно уникално театрално изживяване, което ще ви потопи в света на българската литература и култура. Театралната постановка е създадена, за да открие корените на българския народ, да ги пресъздаде и да ги представи на ново поколение зрители.
Спектакълът "Железният светилник" е постановка на режисьора Бойко Илиев, който е драматизирал романа на Димитър Талев и го е пренесъл на театралната сцена.
Историята на "Железният светилник" е мрачна и тъжна,
но в нея има и много надежда. Романът на Димитър Талев е един от най-великите български литературни творби и спектакълът на театъра показва на посетителите какво означава да бъдеш българин, да имаш свой идентитет и да се бориш за своята свобода.
Снимките на Евгени Марков успешно допълват визията на постановката и помагат на зрителите да се потопят в атмосферата на романа. Комбинацията от талантливите актьори, красивата визия и силната история прави "Железният светилник" едно много забележително театрално преживяване.
Темата на постановката е много актуална и днес,
особено в светлината на настоящите глобални проблеми, които засягат цялата човечеството. Изграждането на самоличността на един народ, който е преживял много трудности и страдания, е от решаващо значение за неговото бъдеще. "Железният светилник" е едно отлично напомняне за това, че историята ни е част от нас, че корените ни никога не трябва да бъдат забравяни и че те ни помагат да намерим своята пътека в този свят.
С тази театрална постановка Бойко Илиев
успява да пренесе на сцената една много силна и дълбока история, която заслужава да бъде разказана на всяко ново поколение. "Железният светилник" е не само едно изключително театрално изживяване, но и едно важно напомняне за това, че ние всички имаме корени, които да помним.
Напред – към корените ни!
2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си. Първо истерично се впуснах в преоткриване на антиутопията „1984“. Светът, предсказан от Оруел стремително се превръщаше в плашеща реалност. „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Свряни в ъгъла, зачакахме… да ни отмине… онази с косата…
Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“ през 1944г. Физически изтерзан и изолиран от реалния свят, великият български писател, вероятно в тези мъки ражда „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“.
Потопих се в неговото необятно и родолюбиво творчество. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които бягат от зверствата и палежите, извършвани от гръцката войска… Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис…
Пътят на спасението от безумието на света за мен бе да потърся онези свои разбъркани корени. Инстинктивно това направих. Драматизациите, които се родиха, вече пренасяме на театралната сцена. Там отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас…
В „Железният светилник“ многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност“, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!
Бойко Илиев 
Мариела Топалова 
Филип Дончев 
Яцек Янков 
Марияна Бранкованова 
Николай Сяров 
Филина Петрова 
