МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ

„Пигмалион“ е театрална пиеса от Джордж Бърнард Шоу, базирана на древногръцкия мит за Пигмалион. През 1938 г. произведението излиза на голям екран и на 15 март 1956 г. за пръв път на Бродуей в театър Марк Хелингър – Ню Йорк е поставен мюзикъл базиран на филма и пиесата, озаглавен „Моята прекрасна лейди“. Театралната версия на спектакъла печели девет награди „Тони“, постигайки голям успех и всеобщо признание.

„Моя прекрасна лейди“ е класическо произведение, в което зрял мъж взима под крилото си момиче, непохватно и първично и го моделира така, че накрая се влюбва в нея. Мюзикълът представя една стара история за трансформиращата сила на любовта, в която главна героиня е уличната екзотична цветарка с цветист лондонски диалект – Илайза Дулитъл. Хенри Хигинс, професор по фонетика, е възмутен от нейното произношение и се обзалага с приятеля си Пикъринг, че за шест месеца ще превърне Илайза в истинска дама, като я научи да говори правилно. Тя се съгласява на това предизвикателство, защото силно мечтае за по-хубава работа и това оперделено би ѝ помогнало. Следват комични приключения, в които неподправената героиня едновременно вбесява и очарова своя учител, като се превъплъщава в ролята, която професорът ѝ е възложил. С изминаването на времето Хигинс и Дулитъл се сближават, но тя отхвърля опитите му за обучение, остава вярна на себе си и обявява, че ще се омъжи за Фреди Ейнсфорд-Хил – беден и млад джентълмен. Накрая професорът печели облога, но осъзнава, че красотата на човек не се вижда на повърхността, а се крие дълбоко в неговата душа.