МЪЖКАТА ВЕРСИЯ... ЗА ЛЮБОВТА

МЪЖКАТА ВЕРСИЯ… ЗА ЛЮБОВТА по текстове на Яна Борисова

КОГАТО МЪЖЕТЕ НАЙ-ПОСЛЕ ЗАГОВОРЯТ ИСТИНСКИ - смелият поглед към мъжката душа

Какво се случва, когато четирима мъже – различни по възраст, характер и житейски опит

се срещнат в нощ, в която никой не може да заспи, и започнат да говорят... за любовта?
Отговорът се крие в новата театрална постановка „Мъжката версия… за любовта“, създадена по текстове на Яна Борисова, под режисурата на Димитър Коцев – Шошо.

С участието на Александър Сано, Петър Антонов, Петър Дочев и Александър Евгениев,

спектакълът представя необичайна комбинация от хумор, самоирония и болезнена откровеност. Музиката на Милен Кукошаров придава допълнителна емоционална дълбочина – едновременно съвременна, градска и интимна.
Това не е просто театър – това е изповед. Понякога смешна, понякога болезнено истинска.

Една нощ, четирима мъже и безкрайни въпроси

Всичко започва с един съвсем обикновен разговор – между четирима мъже, случайно събрани в късните часове на нощта. Те не се познават, но нещо ги свързва – общото усещане за загуба, за неудовлетвореност, за копнеж по разбиране.
Първоначално говорят за незначителни неща – за работа, спорт, питиета. Но с всяка минута разговорът става по-дълбок.
Те говорят за жените, за любовта, за провалите, за ревността, за грешките, които всички правим.
„Мъжката версия… за любовта“ е разговор, който всеки мъж е водил със себе си, но никога не е изричал на глас.

Актьорите – четири различни лица на мъжкото

Александър Сано – циничният романтик

Сано, познат от киното и телевизията, тук излиза извън рамките на типичния си образ. Неговият герой е едновременно остроумен и уязвим, скептик, който не спира да търси любовта, дори когато се преструва, че не вярва в нея.
„Всеки мъж има своята версия за любовта, но малцина имат смелостта да я изрекат. Това представление е точно за тези неизречени думи,“ споделя актьорът.

Петър Антонов – прагматикът с нежно сърце

Той е този, който се опитва да анализира всичко – логичен, рационален, сдържан. Но колкото повече се опитва да разбере, толкова повече се заплита в собствените си чувства.

Петър Дочев – идеалистът

Мечтател, който все още вярва, че любовта може да бъде чиста, непокварена, спасителна. Неговите монолози са сред най-запомнящите се – с поетичен заряд и искреност, която докосва.

Александър Евгениев – младият наблюдател

Той е „новото поколение“ – директен, остър, ироничен, но зад сарказма му се крие страх от самота. Евгениев е естествен, жив, и носи на сцената енергията на новата вълна в българския театър.

Режисурата на Димитър Коцев – Шошо: баланс между хумор и истина

Известен със своя деликатен усет към човешките взаимоотношения, Шошо изгражда спектакъл, който прилича на интимен разговор, подслушан от публиката.
„Не исках просто да се смеем. Исках да усетим защо се смеем – и защо понякога ни боли, когато се смеем,“ казва режисьорът.
Всяка сцена е изградена като откровение – с точен ритъм, внимание към паузите и жестовете. Смехът не е ефект, а част от диалога.

Музиката на Милен Кукошаров – саундтракът на съвременния човек

Кукошаров е създал музика, която не просто съпровожда, а „разказва“. Неговите пиеси пулсират като сърцето на града, смесвайки джаз и минимализъм, меланхолия и лекота.
Това е саундтрак на съвременния човек, който търси баланс между разума и емоцията.

Текстовете на Яна Борисова – женският поглед върху мъжката чувствителност

Интересното в пиесата е, че мъжката гледна точка е написана от жена.
Яна Борисова, един от най-изтъкнатите драматурзи у нас, съумява да улови мъжката емоционалност, без да я осмее, но и без да я идеализира.
Тя показва, че зад мълчанието и грубоватия хумор често се крие крехкост, за която не се говори.
Сценографията – минимализъм, който говори
Сценографското решение е семпло, но въздействащо – четири стола, една лампа и много думи.
Това позволява на зрителя да се фокусира върху актьорската игра и диалога. Пространството се променя само чрез светлина и музика – като символ на променящите се емоции на героите.
Хуморът – остър, интелигентен, без да наранява
„Мъжката версия… за любовта“ е комедия, но не от типа, който разчита на евтини ефекти. Смехът тук идва от познаването на човешката природа.
Шегите са искрящи, диалозите – точни, а ситуациите – до болка познати. Зрителите се смеят, защото виждат себе си на сцената.

След премиерата публиката дълго не напуска залата. Смехът постепенно се превръща в аплодисменти, а после – в тишина.
Тишина, в която всеки си задава своите въпроси: „Разбирам ли човека до себе си?“, „Кога последно казах ‘обичам те’?“, „Кога се смях от сърце?“

Финалът на постановката не дава отговори. Той просто оставя героите и публиката в онова мълчание, което е по-красноречиво от всяка дума.
Това е моментът, в който комедията се превръща в катарзис – не чрез драма, а чрез истинност.
Заключение: защо трябва да гледате „Мъжката версия… за любовта“

• Защото ще се смеете от сърце, но и ще се замислите.
• Защото актьорите са в искрено съвършен ансамбъл.
• Защото ще чуете неща, които мъжете рядко казват, но често мислят.
• Защото това е спектакъл за всички – независимо от пола.

Купи билети за ???? „Мъжката версия… за любовта“

не просто театър. Тя е разговор, който трябва да бъде проведен – между приятели, между двойки, между нас и самите нас.
И ако излезете от залата с усмивка и лека болка в гърдите, значи представлението е постигнало целта си.