ПРЕДСТАВЛЕНИЕ И ПОЛОВИНА

„Киното е като жената – с нейните моменти на светлини и мрак!“
Фредерико Фелини
 
Някога питали ли сте се какво се случва след края на едно представление?
Какво се крие там, зад сцената?
А в ума на актьорите?

 Понякога трудно си даваме сметка какво блуждае в главата на един артист, отвъд неговите множество лица. Животът стоящ пред вратите на театъра го среща и грабва със себе си. Точно този живот извайва последната гънка на поредното лице на актьора. Това превръща театъра в живот, в дом.
Всичко в театъра е една магия. „Представление и половина“ ни разкрива тайните на тази магия. Представлението ни разхожда из преживяванията и размислите на четиринадесет актриси. Тези величествени жени ни отвеждат в свят наречен реалност. Свят изпълнен с много вълнения, радост и тъга. Както и в онази половина, наречена душа, талант и вдъхновение.

„Представление и половина“ трябва да се гледа, да се изживява, да се гмурнеш в него и да ти се прииска да останеш, дори и след финала.
Там, където в тъмнината на спуснатата завеса и угасения прожектор, Актрисата сваля своя грим пред огледалото, носещо аромата на етер и пудра.
Там, където сваля от себе си Жулиета, Нора, Нина Заречная, Бланш Дюбоа. Там в оглушителната тишина, след аплодисментите, където се сливат ТЯ и тя – АКТРИСАТА и жената.
Там, където започва новото представление – живот!
 
Филмът “Осем и половина” на Федерико Фелини излиза на екран преди 60 години. “Представление и половина” отбелязва този юбилей. Във филма един творец търси изгубеното вдъхновение, изчезналия смисъл. На финала, когато героят признава и приема своята криза, своето объркване, вдъхновението се връща и разпилените фрагменти на живота му образуват вълнуваща картина. Нашето представление събира разпилените изповеди на актрисите от трупата на театъра, със същата надежда, техните смешни и тъжни истории. Разбира се, съизмерването с кинематографичния шедьовър е невъзможно, затова на него отдаваме почит, а към собствения си опит се отнасяме колкото сериозно, толкова и самоиронично. Но така или иначе иронията не скрива нашата искрена любов към публиката, която за нас е… В края на спектакъла казваме какво е.