“Преспанските камбани” е една от най-обичаните пиеси на българската сцена.
Димитър Талев е един от най-популярните български писатели и драматурзи,
известен със своя творчески поход, който включва широк спектър от теми и стилове. Талев е автор на много постановки, като "Преспанските камбани" е една от най-известните.
Това е историята на Райко Вардарски, който пристига в Преспа, след като е заточен за четири години в Анадола. Той става учител в града и започва да вдъхва надежда на местните жители, които жаждаят за свобода и достоен живот. Но в желанието си за освобождение, Райко се оказва в противоречие с местния каймакан и се заражда вътрешна борба за душата му.
Театралната постановката на “Преспанските камбани”
е под режисурата на Бойко Илиев, който е успял да пресъздаде сценично емоциите и напрежението на пиесата. Актьорският състав е съставен от някои от най-талантливите и популярни български актьори.
Сценографията и костюмите, дело на Жанета Иванова, създават изключително атмосферно изживяване за зрителите. Музикалните картини на Евгени Господинов допълват уникалното въздействие на постановката.
“Преспанските камбани” е не само театрално произведение,
но и историческа драма, която оставя следа върху зрителите. Това е една от тези постановки, които принуждават зрителите да се замислят за живота, свободата и смисъла на българската история.
Преди да стане исторически факт пробуждането на българския дух е минало през живота и съдбата на отделни българи, пораснали преди другите и поели на плещите си тежестта на тази отговорност. Посветеността им на кауза, която променя историята, е изисквала от тях огромни лични жертви… Иначе как за един 30 – 40 годишен съзнателен човешки живот се нарушава мрачният и тъмен петвековен ход на историята… ако не с кръв, която да покаже на Великите сили, че един народ е все още тук…
В “Преспанските камбани”, като че ли самия автор се припознава в ролята на учителя Райко Вардарски. Пристигнал в Преспа направо от Анадола, заточен за четири години от каймаканина на Струмица, той остава с едно око след поредния побой, но това искрящо око реже като нож, влиза в сърцата на хората и разгаря отново жаждата им за свобода и достоен живот. Райко Вардарски става съвест на Лазар Глаушев - той е огледало, което не знае пощада, като прибавим и невъзможната му любов към Ния, идеята му за освобождение със собствени сили и средства, става все по примамлива и безрасъдна. И преди да надене сам въжето на шията си го чуваме да шепне: “Защо така бързо угасна силата в сърцето ми, която ме водеше през целия ми живот...Този страх от гроба - тая немощ на сърцето, тая тъга...Няма връщане назад, няма пробуждане от тоя мъчителен сън...Ще потъна в него, но никой не може да ми отнеме оня сладостен звън на камбаните, когато за пръв път дойдох в Преспа, качих се върху дъсчения под на камбанарията, оплетох около ръцете си дебелите въжета и ...замахнах...Разбуди се граде...Разбуди се народе...”
Бойко Илиев 
Анна Петрова 
Мариела Топалова 
Петьо Горанов 
Яцек Янков 
Николай Сяров 
Габриела Димитрова 
Иван Иванов 
Стефан Мараджиев 
