Каква е ролята на жената-майка, която в онова смутно време остава сама и понася тежестта да бъде отговорна за дома, поминъка, възпитанието и образованието на децата? Кои са обстоятелствата, довели до това жената да поеме и отговорностите на мъжа? До какво водят различията между поколенията, липсата на диалогичност между авторитетната българска майка и младите, които вече имат свое семейство?
Отговорите на тези въпроси са акцент в режисьорското решение на спектакъла, представени на публиката през комедийния ракурс, с привкус на сатира.
Текстът на Страшимиров, написан преди повече от сто години, има своето актуално звучене и днес.
Чрез хумор, пиесата ни дава възможност да осъзнаем обществените отношения, собствените си национални особености, ограничения, слабости, меркантилност, за да достигнем до своите избори и компромиси, направени от любов.