ePortal.BG
ИЛЮЗИИ

ИЛЮЗИИ


6 гласа
22 Ноември 2026 19:00Варна - ФК, ЗАЛА 1 билети



Актьори:
Ванеса Пеянкова Ванеса Пеянкова Жаклин Даскалова Жаклин Даскалова

Времетраене: 95 мин.
ИЛЮЗИИ
Автор: Иван Вирипаев
Превод: Нева Мичева
Режисьор: Нено Койнарски
Сценограф: Ясмин Манделли
Участват: Антъни Пенев, Боян Петров, Ванеса Пеянкова, Жаклин Даскалова
Продуцент: Artitude

enlightenedВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
- Допустимо е закъснение с до 10 минути след обявения начален час. При закъснение с повече от 10 минути, зрители няма да бъдат допускани в залата и билетът ще се счита за използван.
- При закъснение до 10 минути ще бъдете настанени на места различни от упоменатите в билета Ви
- Входът за деца под 7 години не е позволен
- Не се допуска внасяне на храни и напитки в театъра
- Заснемането на събитието е строго забранено


Сподели

ИЛЮЗИИ трагикомична история за любовта, паметта и истините

в които избираме да вярваме
Колко добре познаваме човека, с когото сме прекарали целия си живот? Достатъчни ли са петдесет години заедно, за да сме сигурни какво чувства той? А можем ли изобщо да бъдем сигурни в собствените си чувства, когато паметта, времето и желанията непрекъснато променят начина, по който разказваме миналото?
„Илюзии“ от Иван Вирипаев е трагикомична история за любовта, паметта и човешката необходимост да вярваме в собствената си версия на истината. Пиесата ни среща с две семейни двойки, зад които стоят повече от пет десетилетия съвместен живот – години на близост, обещания, спомени, признания и тайни.
На пръв поглед това би трябвало да са хора, които знаят всичко един за друг.
Но какво означава наистина да познаваш някого?
В режисьорската интерпретация на Нено Койнарски този необикновен текст оживява с участието на Антъни Пенев, Боян Петров, Ванеса Пеянкова и Жаклин Даскалова. Преводът е на Нева Мичева, сценографията е дело на Ясмин Манделли, а продуцент на спектакъла е Artitude.
„Илюзии“ говори за любовта, но не по начина, по който сме свикнали да я виждаме в романтичните истории.
Тук няма лесни определения.
Няма абсолютна истина.
И може би няма сигурност дори в онова, в което сме вярвали през целия си живот.

Две двойки и повече от петдесет години общ живот

Петдесет години с един човек.
Звучи като доказателство за любов, вярност и дълбоко познаване.
След толкова време двама души би трябвало да могат да довършват изреченията си. Да знаят какво мисли другият само по един поглед. Да познават навиците, желанията, страховете и слабостите му.
Но дали времето, прекарано заедно, непременно означава, че сме успели да разберем човека до себе си?
„Илюзии“ поставя този въпрос по начин, който постепенно разклаща представите ни за близостта.
В центъра са две семейни двойки и техните преплетени истории. След десетилетия съвместен живот започват да изплуват признания, чувства и истини, които променят начина, по който може да бъде възприето миналото.
Един спомен води към друг.
Едно признание променя смисъла на предишно.
Една сигурност внезапно се превръща в съмнение.
И зрителят постепенно започва да разбира, че в света на Вирипаев нищо не е толкова просто, колкото изглежда.

Може ли една любов да има две различни версии?

Всеки човек е разказвач на собствения си живот.
Помним определени моменти и забравяме други. Придаваме значение на думи и жестове, които за човека срещу нас може да са означавали нещо съвсем различно.
С времето спомените се превръщат в истории.
А историите – в истини, в които започваме да вярваме.
Но какво се случва, когато версията на другия не съвпада с нашата?
Точно тук „Илюзии“ се превръща в интелигентна игра с представите на зрителя.
Един и същ живот може да бъде разказан по различни начини. Една и съща любов може да изглежда съвършена за единия и съвсем различна за другия.
Дали единият лъже?
Не непременно.
Може би и двамата казват истината.
Своята истина.
И именно тази възможност е едновременно забавна, болезнена и смущаваща.

Когато паметта се превръща в разказвач

Паметта никога не е безпристрастна.
Тя запазва някои подробности и изтрива други. Понякога променя случилото се, без дори да го осъзнаваме. С годините започваме да виждаме миналото през опита, който сме натрупали след него.
Така една постъпка може да придобие съвсем ново значение.
Една стара реплика може да прозвучи различно.
Един момент на близост може да се окаже част от история, която никога не сме разбирали напълно.
В „Илюзии“ паметта не е просто начин да бъде разказано миналото. Тя е един от основните герои.
И колкото повече научаваме за персонажите, толкова по-трудно става да определим кое е абсолютно вярно.
Може би това е невъзможно.
Защото човешкият живот рядко съществува като една-единствена история.

Любовта – чувство или история, която разказваме на себе си?

„Обичам те.“
Вероятно няма по-познато признание.
  • Но какво всъщност означават тези думи?
  • Може ли един човек да бъде убеден, че е обичал някого през целия си живот, а другият да възприема отношенията им по съвсем различен начин?
  • Може ли любовта да съществува едновременно с привличането към друг човек?
  • Може ли предателството понякога да изглежда като вярност?
  • И възможно ли е най-голямата заблуда да не бъде лъжата, която казваме на другите, а историята, която разказваме на самите себе си?
„Илюзии“ не предлага удобни отговори.
Вместо това пиесата непрекъснато променя гледната точка и кара зрителя да преосмисля онова, което само преди минути е приемал за сигурно.
Тъкмо когато решим, че разбираме отношенията между героите, се появява нова подробност.
  • И картината се променя.
  • Истината зависи от човека, който я разказва
  • В ежедневието сме свикнали да разделяме нещата сравнително лесно.
  • Истина или лъжа.
  • Любов или безразличие.
  • Вярност или предателство.
Но човешките отношения рядко се подчиняват на толкова ясни категории.
Вирипаев влиза именно в тази сива зона.
  • Там, където човек може да бъде искрен и едновременно с това да се заблуждава.
  • Там, където едно признание може да освободи единия и да разруши света на другия.
  • Там, където любовта може да бъде истинска, дори когато не е такава, каквато сме очаквали.

„Илюзии“ ни напомня колко лесно изграждаме представи за хората около себе си.

„Той никога не би направил това.“
„Тя винаги е била щастлива.“
„Знам какво чувства.“
„Познавам го.“
Но колко сигурни можем да бъдем?
Познаваме ли човека до себе си?
  • Можем да живеем с някого десетилетия.
  • Да знаем какво кафе пие сутрин.
  • Коя песен обича.
  • Какво го ядосва.
  • Как се държи, когато е уморен.
  • Какво ще поръча в ресторанта, още преди да е отворил менюто.
Но означава ли това, че знаем какво се случва вътре в него?
Този въпрос стои в самото сърце на „Илюзии“.
Човекът до нас има вътрешен свят, който никога не можем да притежаваме напълно. Има мисли, страхове и желания, които може никога да не бъдат изречени.
Това не означава непременно липса на близост.
Може би е просто част от човешката природа.
И ако не можем напълно да познаем другия, следва още по-неудобният въпрос:
Колко добре познаваме самите себе си?

А ако най-голямата илюзия е представата ни за самите нас?

Лесно е да вярваме, че знаем кои сме.
Имаме определена представа за характера си, решенията си и чувствата си. Разказваме собствения си живот така, че той да има логика.
Но понякога една среща, едно признание или един спомен е достатъчен, за да разклати тази увереност.
Може би човекът, който винаги е вярвал в своята вярност, внезапно открива, че тя има друго лице.
Може би онзи, който е смятал живота си за щастлив, започва да го вижда по различен начин.
Може би чувствата ни невинаги се подчиняват на правилата, които сами сме им поставили.
В този смисъл заглавието „Илюзии“ не се отнася само до представите ни за другите.
То се отнася и до начина, по който изграждаме собствената си идентичност.

Трагичното и комичното вървят заедно

Темите в „Илюзии“ звучат сериозно – любов, изневяра, старост, памет, смърт, истина, самозаблуда.
И въпреки това спектакълът е трагикомичен.
Това не е случайно.
Понякога най-абсурдните ситуации в живота се появяват именно в моментите, когато всичко изглежда ужасно сериозно.
Човекът е странно същество – способен е да преживява трагедия и едновременно с това да вижда комичното в нея.
Мрачно-комедийната интерпретация на режисьора Нено Койнарски използва именно това напрежение.
Смехът не обезсилва сериозните теми.
Напротив – позволява ни да ги погледнем от друг ъгъл.
Публиката може да се засмее, а секунди по-късно да осъзнае, че зад забавната ситуация стои въпрос, който никак не е смешен.

Антъни Пенев, Боян Петров, Ванеса Пеянкова и Жаклин Даскалова на театралната сцена

В света на „Илюзии“ влизат Антъни Пенев, Боян Петров, Ванеса Пеянкова и Жаклин Даскалова.
Актьори, които този път публиката ще срещне не през камерата, а непосредствено – на театралната сцена.
Театърът има особена сила именно в тази непосредственост.
  • Няма втори дубъл.
  • Няма монтаж.
  • Няма дистанция между заснетото изпълнение и зрителя.
Има сцена, актьори и публика, които споделят един и същ момент.
В спектакъл като „Илюзии“, изграден около разказа, отношенията и непрекъснатата промяна на гледната точка, това живо присъствие придобива особено значение.
Четиримата актьори трябва да поведат зрителя през история, в която всяка нова информация може да промени начина, по който възприемаме всичко казано преди нея.
Сценографията на Ясмин Манделли изгражда пространството, в което тези истории, признания и съмнения се срещат, а преводът на Нева Мичева пренася текста на Вирипаев на българската сцена.

Илюзиите, без които може би не можем

Думата „илюзия“ обикновено носи отрицателен смисъл.
Нещо невярно.
Заблуда.
Представа, която не съответства на реалността.
Но дали всички илюзии непременно са вредни?
Може би понякога именно те ни позволяват да живеем.
  • Вярваме, че познаваме хората, които обичаме.
  • Вярваме, че те ни познават.
  • Вярваме, че решенията ни имат смисъл.
  • Вярваме, че разбираме миналото си.
  • Вярваме, че знаем защо сме направили определени избори.
А ако някои от тези убеждения се окажат само удобни версии на истината?
Трябва ли непременно да ги разрушим?
Или понякога човек има нужда от собствените си илюзии, за да придаде смисъл на живота си?
Може ли любовта да бъде истинска, ако представата ни за нея е илюзия?
Това е един от парадоксите, които спектакълът оставя пред зрителя.
Ако човек е вярвал цял живот, че е обичан, а в края открие нещо, което поставя тази любов под съмнение – означава ли това, че всички предишни години губят стойността си?
Може ли една нова истина да промени миналото?
Случилото се не може да бъде върнато назад.
Но смисълът му може да бъде променен.
И точно тук „Илюзии“ става особено провокативна.
Пиесата не се опитва да ни каже коя версия е правилната.
Тя ни оставя сами да решим дали изобщо съществува една окончателна версия.

Купи билети за „Илюзии“спектакъл, който продължава и след финала

Някои представления приключват със спускането на завесата.
Други продължават в разговорите след театъра.

„Илюзии“ принадлежи към вторите.
Защото въпросите, които поставя, трудно могат да останат само на сцената.
  • Колко добре познавам човека до себе си?
  • Колко от представите ми за него са истина и колко са изградени от собствените ми очаквания?
  • Може ли любовта да бъде едновременно искрена и противоречива?
  • Може ли човек да обича повече от един човек?
  • Какво е вярност?
  • И ако паметта ни променя миналото, къде всъщност се намира истината?
Текстът на Иван Вирипаев, режисурата на Нено Койнарски и присъствието на Антъни Пенев, Боян Петров, Ванеса Пеянкова и Жаклин Даскалова срещат публиката с история, в която любовта не е идеализирана, а човешка – сложна, противоречива, понякога нелогична и невинаги удобна.
„Илюзии“ не пита просто дали любовта е истинска.
Пита нещо много по-неудобно:
Ако през целия си живот сме вярвали в определена версия на любовта, какво ще направим, когато открием, че може би има и друга?
И още нещо.
Ако илюзиите ни правят щастливи, ако дават смисъл на спомените ни и ако ни помагат да обичаме – наистина ли искаме да знаем цялата истина?
Може би отговорът е различен за всеки.
Точно както всяка любов има своя история.
Всеки спомен – своя версия.
И всеки човек – своите „Илюзии“.

Гледайте „Илюзии“ на живо!

Потопете се в една необикновена трагикомична история, в която любовта, паметта и истината непрекъснато сменят местата си.
Антъни Пенев, Боян Петров, Ванеса Пеянкова и Жаклин Даскалова ви очакват на театралната сцена в „Илюзии“ – спектакъл, който ще ви разсмее, изненада и провокира да погледнете по различен начин на любовта и отношенията между хората.
Не пропускайте възможността да преживеете „Илюзии“ на живо.
Изберете своите места и купете билети за „Илюзии“ онлайн от ePortal.BG!
„Илюзии" от Иван Вирипаев е трагикомична история за любовта, паметта и човешката нужда да вярваме в собствените си версии на истината.
Две семейни двойки, повече от петдесет години общ живот, спомени, обещания, признания и тайни. Четирима души, които би трябвало да се познават по-добре от всеки друг. Но какво всъщност означава да познаваш някого? И можем ли някога да бъдем напълно сигурни, че познаваме дори себе си?
В света на Вирипаев любовта не е толкова проста, колкото изглежда. Това, което приемаме за истина, може да се окаже самозаблуда. Предателството може да бъде вярност. Един и същ живот може да изглежда съвсем различно в зависимост от човека, който го разказва.
В мрачно-комедийната интерпретация на режисьора Нено Койнарски влизат Ванеса Пеянкова, Жаклин Даскалова, Антъни Пенев и Боян Петров — актьори, които ще срещнем не пред камерата, а този път на театралната сцена.
„Илюзии" не пита дали любовта е истинска.
Пита нещо много по-неудобно.
Продажбата на билети в ePortal.BG се извършва за сметка и от името на организатора на съответната театрална постановка или концерт. Провеждане и организирането на събитието, издаване да фактури е отговорност на организатора.